Петков: Хлябът за българите е осигурен до 2023

13:30, 08 март 2022
Експерти обаче допускат, че може да се стигне до зърнена криза
Кирил Петков
Кирил Петков - министър-председател на България

Правителството ще изкупи 1,5 милиона тона пшеница още тази седмица, за да осигури хранителните доставки до реколтата през следващата година. Това потвърди премиерът Кирил Петков по време на блиц контрола в Народното събрание.

„Да. Купуваме го по пазарни цени и ще бъде съхранено в складовете на държавния резерв. Така че да сме сигурни, че българското население е обезпечено откъм зърно. Ще купим количество, достатъчно за България да има до следващата реколта 2023 година. Което означава, че България ще има резерв близо един и половина милиона тона“.

"Има много поговорки - "Никой не е по-голям от хляба". Появиха се притеснения около цените на едро", отговори Любен Дилов от ГЕРБ-СДС.

"Да, продоволствието на България е голям приоритет. Имаше опасност от няколко инцидента в Украйна, включително запалване на АЕЦ. Какво би станало, ако имаме такъв инцидент и загубим реколта. Затова решихме да купим достатъчно количество, допълни Кирил Петков.

По думите му Агенция "Митници" прави стандартни проверки и няма нищо извънредно.

"Ако всичко е добре, корабите тръгват. Ако има проблем, прави се анализ на пшеницата. Така че не сме излезли извън законовите рамки", добави Кирил Петков.

Експертите за ситуацията с хляба


В България може да се стигне до зърнена криза, не само заради дефицит на жито. Войната между Русия и Украйна също ще окаже въздействие.Тя може да засегне земеделското производство и от там цената на хляба се превръща в мъгла. Икономическите последици от войната в Украйна вече са факт, смята доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН .

Русия и Украйна са най-големите износители на зърно за Европа, а цената на пшеницата продължава да расте.

“Китай е най-големият производител, а Русия – най-големият износител на зърно в света. В същото време има данни, че Украйна може да изхранва цяла Европа със своята пшеница. Ние също сме голям производител, но по-голямата част от нашето зърно отива за износ”, заяви пред Bulgaria ON AIR доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

От думите му стана ясно, че до криза у нас може да се стигне не само заради дефицит на жито.

“Войната може да удари земеделското производство – 30% от добива на зърното зависи от азота, а той е 60% природен газ. 80-90% от азота в Европа идва от Русия и Украйна. Тези заводи се контролират от “Газпром”, уточни доц. Боюклиев.

Изчисленията показват също, че 40% от себестойността на зърното се формира от горивата, необходими за сеитба, обработка, жътва. Експертът прогнозира, че земеделските производители ще изпитат големи трудности. Затова и цената на хляба не може да се прогнозира.

Цената на пшеницата достигна върхове, коментира за „Стандарт“ Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той посочи, също, че всеки производител държи на склад стока, за да намали ефекта от високите цени на торовете - те бяха 400 лв. миналата година, сега са 1600 лв. Инфлацията се качва постоянно от септември 2021 г. В крайна сметка може да се се окаже, че ще произведем продукт, който няма къде да го складираме, ако спре търговията. И този продукт няма как да го продадем. Това създава заплаха от фалити в бранша, смята Костадинов. И допълва: „През годините бяхме оставени на пазара да оцеляваме при ниска цена на пшеницата. А сега като се вдигнаха цените заради международната конюктюра, войната и т.н., Забраната на износа превръща зърнопроизводството в чувствителен сектор“.

Според Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите българските граждани няма да останат без хляб. А замразяване на цените на свободния пазар е абсолютно невъзможно.

„В случая говорим за компонентни в ценообразуването на хляба, които растат.

Тъй като растат цените на енергоизточниците, на петрола, което е изключително важно, защото хлябът има най-тежката логистика“, обясни още Кукушева.

„След извършена проверка стана ясно, че в България има 3 милиона тона пшеница.

Това количество е прекалено много, за да бъде запазено и да бъде преустановен износът“, обясни тя.

Именно затова е взето решение 1,5 милиона пшеница – хлебна и фуражна, да бъде изкупена от Държавен резерв през Софийската стокова борса и 1,5 милиона тона пшеница да бъде продадена на външни пазари.


Етикети:
война, зърно, хляб, цена, Кирил Петков, криза
Още от Общество