Все още няма яснота как Брюксел би одобрил запазването на въглищните централи

Европейската комисия е получила позицията на България за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с цел да се запази за по-дълго работата на въглищните централи. В София обаче все още не е получен конкретен отговор от Брюксел, тъй като ЕК търси по какъв механизъм да предоговори условията. Това обяви в събота вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов. 

Решение - най-рано след три месеца

"Аз съм информирал Европейската комисия за решението на парламента. Обяснил съм им и ясната позиция на България: докато ситуацията в енергийната сфера е такава – а именно въглищните централи правят изключително високи позитивни финансови резултати, които отчасти държавата използва и за компенсации, и се връщат обратно в държавата, докато българската енергетика произвежда ток и за други страни на Балканския полуостров, ние не можем да изпълним този ангажимент (за драстично намаляване на въглеродните емисии - бел. ред.) към момента", каза Пеканов пред Нова телевизия.

Предстои в следващия месец в Брюксел да бъде изпратено и становище на Министерството на енергетиката. 

"Ние все още нямаме официален отговор, защото те търсят по кой точно член на регламента или по кой механизъм ние да вървим към едно такова предоговаряне", обясни вицепремиерът.

От думите на Пеканов стана ясно, че България може да очаква решение на Европейската комисия най-рано след три месеца. По темата следва да се произнесе и Европейския съвет.

Какво се случва с втория транш по плана

За България до края на 2026 г. са предвидени общо 6.2 млрд. евро грантове срещу реформи. В края на 2022 г. страната ни успя да получи първото плащане - на стойност 1.37 млрд. лева.

За втория транш, който е 700 млн. евро обаче законодателните реформи, които трябва да се отчетат пред Европейската комисия, са в пъти повече от тези за първия транш. За да поиска плащането от Европейската комисия и тя да го одобри, институциите трябва да направят заявените от тях самите реформи. Става въпрос за прилагането на общо 66 мерки в различни сфери - от борба с корупцията и енергетика, през обществени поръчки и електронно управление.

Според Атанас Пеканов трябва да се сложи фокус върху механизма за отчетност на действията на главния прокурор, защото този текст е залегнал по искане на ЕК и в Плана за възстановяване и устойчивост.

Той заяви, че разглеждането на закона се бави с процедурни хватки от депутата от ГЕРБ Радомир Чолаков, който е председател на правната комисия в парламента.

Ако законът бъде приет, той ще ни помогне както при преговорите, така и за Шенген, категоричен е Пеканов.

По думите му второ плащане може се очаква едва когато са приети останалите 12 от общо 17 закона.