"Файненшъл таймс": Руски убийци и диверсанти се насочват към българската оръжейна индустрия

Български оръжеен магнат, който оцелява при два руски опита за убийство, алармира за саботажна кампания, която според него Москва води от години, докато се опитва да попречи на важни оръжейни доставки за Украйна.

Емилиян Гебрев, чиято компания, "Емко", произвежда голяма част от българското производство на куршуми и танкови снаряди по съветски стандарт, доставяни до Киев, каза пред Financial Times, че руските диверсанти са атакували активно неговите фабрики и складове – включително след пълномащабната акция на руския президент Владимир Путин нахлуването в Украйна миналата година.

"Руските заплахи означават, че трябва да се предприеме нов набор от мерки на национално ниво, както и на нивото на НАТО", казва той.

Производителят на оръжия каза, че агентите на руското военно разузнаване (ГРУ), които са се опитали да го убият два пъти през 2015 г., „очевидно са действали по заповед от много високо ниво в Москва“, но каза, че остава неясно защо Русия „ще използва подривни методи, свързани с отбраната и срещу индивидуални животи на територията на НАТО и ЕС”.

Нито един руски оперативник не беше заловен или преследван във връзка с неговите отравяния и експлозиите в обектите на неговата компания - провал, за който Гебрев обвини за продължаващото влияние на Москва върху правителството на България.

Руската намеса, която обхваща и политическите партии и медиите, застрашава нарастващата амбиция на България да увеличи производството на оръжия и боеприпаси от съветската епоха, използвани от Украйна и клиенти в развиващия се свят, според анализатори и правителствени служители.

Балканската нация от 7 милиона души - един от най-близките съюзници на Москва по време на Студената война - остава основна зона за операции за руските агенти, според Гебрев и други хора от индустрията. Те казват, че проникването е особено остро в прокуратурата и службите за сигурност на страната.

След Студената война „България беше твърде изложена и отпусната, предлагайки удобна среда за агентите на ГРУ да действат свободно“, каза Гебрев.

Гебрев беше отровен през 2015 г. с органофосфатно нервнопаралитично вещество, подобно на новичок – вещество, използвано три години по-късно при опита за убийство на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал на британска земя.

В случая на Гебрев нервнопаралитичното вещество е намазано върху дръжката на колата му на столичен паркинг. Той изпадна в кома за няколко седмици, но се възстанови. Няколко месеца по-късно в лятната си къща той започна да проявява подобни симптоми на отравяне и беше откаран по спешност в болница и лекуван.

Българската прокуратура разследва трима агенти на ГРУ, заподозрени в боравенето с нервнопаралитичното вещество, и ги обвини в "опит за убийство". Но през 2020 г. производството беше спряно, като властите се позоваха на застой в напредъка и липса на международна правна помощ.

Експертите посочиха, че "Емко" е една от малкото компании, които произвеждат 125-милиметрови танкови снаряди извън Русия по съветски стандарт, които украинските сили все още използват за стария си флот от танкове. Подобни специфични способности може да са сред причините българският производител да е обект на опити за саботаж.

 „Руснаците са много заинтересовани от нашите съоръжения и хората, които ги обслужват“, каза български служител, пожелал анонимност. „Въпросът е как българските власти могат да защитят индустрията и лицата, собственици на индустрията. Неуспешни разследвания, унищожени доказателства - това е проблем. Кой разследва прокурорите?".

"Емко" за първи път беше атакуван през 2011 г., когато взрив удари едно от депата му в централна България. Гебрев каза, че това е първият акт на саботаж срещу неговите фабрики - твърдение, което не е потвърдено от официално разследване. Други взривове се случиха през годините, включително експлозия през 2022 г. и голям пожар тази година в съоръжението на "Емко" в Карнобат в Източна България.

Подобни инциденти са се случили и при други производители на оръжия, без властите да разследват обстоятелствата, каза той.

„Няма никакъв резултат по нито едно от повече от дузина дела, свързани с руски терористични актове и шпионска мрежа в България“, каза Гебрев. „Всички разследвания са спрени или замразени и нито едно не е изправено пред съда.“

Корупцията сред българските прокурори и липсата на разследване на тяхното престъпно поведение са на видно място в докладите на Европейската комисия. Прокурорската безнаказаност и продължаващото влияние на Русия също са сред причините, цитирани от няколко столици на ЕС за блокиране на присъединяването на България към Шенгенското пространство.

При наскоро избраното прозападно правителство в София , което обеща да ограничи руското влияние, главният прокурор беше изгонен през юни, а съдебната реформа направи по-трудно прекратяването на делата за корупция и организирана престъпност. Гебрев каза, че това е начало, но има още много работа.

„Прокуратурата и предишното ръководство на ДАНС участваха в системно и масово прикриване на . . . диверсионните действия на руските оперативници, включително експлозиите в нашите складове и опитът за отравяне с „Новичок“, каза той.

ДАНС заяви, че наскоро е „предприела редица мерки“ за ограничаване на руското влияние и е разкрила „безпрецедентен брой случаи. . . на руската зловредна шпионска дейност“.

Веселин Иванов, говорител на българската прокуратура, заяви, че обвиненията за руско проникване са „категорично неверни“ и че новото ръководство е решено да реформира институцията си. Той каза, че прокурорите са документирали „престъпната дейност“ на агентите на ГРУ и са ги подвели под наказателна отговорност. Но тъй като Русия не екстрадира своите граждани, „нямаше начин да бъдат изправени пред правосъдието“.

Що се отнася до експлозиите, Иванов каза, че службата му е регистрирала четири инцидента, при които са унищожени продукти, предназначени за износ в Грузия и Украйна. София "повдигна обвинения на шест лица, за които се знае, че са служители на ГРУ", каза той.

Новото правителство разчита на оръжейната индустрия в страната да стимулира икономическия растеж в най-бедната членка на ЕС. Българският износ е скочил с над 1 млрд. евро през 2022 г. в сравнение с предходната година — и „добра част от това се дължи на производството на боеприпаси“, каза министърът на отбраната Тодор Тагарев пред FT.

Български официални лица изчисляват, че около 40 процента от куршумите и снарядите, използвани от Украйна във войната й срещу Русия, са произведени в България.

В допълнение към директните доставки до Киев, „много отиват към страни, които са изпратили своите запаси в Украйна. . . и засипваме за съюзници“, каза Тагарев. „Пряко и косвено, над половината от нашата продукция отива в Украйна“, добави той.

Около 5 процента от брутния вътрешен продукт на страната произтича от продажбата на оръжие, според правителствени служители. По-голямата част от бизнеса се извършва от частни компании като "Емко" и "Арсенал", които сега се стремят да разширят производството си до оборудване, отговарящо на стандартите на НАТО.

„Западният алианс е заинтересован да произвежда по-евтино и по-бързо, не само за Украйна. . . Българските производители се опитват да преминат към западните стандарти”, каза Тихомир Безлов, военен анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София. Но проблемите с лицензирането и безпокойството сред западните компании относно възлагането на производство на бивш руски съюзник означават, че това е „бавен процес“, каза той.

Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов каза, че руската инфилтрация продължава да пречи на амбициите на България.

„Има рискове за България да получи западно ноу-хау“, каза той. „Трябва да реформираме тайните служби. Съюзниците от НАТО няма да ни се доверят, ако не можем да защитим ноу-хауто.”

Източник: "Файненшъл таймс"