КНСБ: Държавата е по-лош работодател от бизнеса

09:33, 01 декември 2022
Решението за удължаването на Бюджет 2022 е грешен подход, който е на ръба на Конституцията, смята Пламен Димитров
Синдикатите: Държавата е по-лош работодател от бизнеса
Синдикатите организираха няколко протеста с искане за незабавно увеличение на минималната заплата с 20%, за да могат доходите да догонят високата инфлация

Според разчетите на финансовия министър увеличението на минималната работна заплата ще струва около 700 милиона лева на годишна база. Това трябва да се съобрази с новия бюджет за 2023 г., а такъв няма. Решението за удължаването на Бюджет 2022 е грешен подход, който е на ръба на Конституцията, смята председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Припомняме, че синдикатите организираха няколко протеста с искане за незабавно увеличение на минималната заплата с 20%, за да могат доходите да догонят високата инфлация.

„Топката е в Министерски съвет. Ние сме умерени оптимисти, че ще надделее разума и нуждите на хората и бизнеса ще бъдат отразени от държавните мъже, които трябва да вземат решенията как ще изглеждат финансите на държавата”, коментира в телевизионно интервю председателят на КНСБ.

Хората работят на заплати, които драматично изостават в сравнение с ръста на цените, заяви Димитров. И припомни, че увеличението с 20 на сто на минималния доход, за което синдикатите искат да се преборят, дори не е достатъчно, тъй като инфлацията в малката потребителска кошница достига 45%.

Димитров е категоричен, че държавата е по-лош работодател от бизнеса:

„Увеличението в частния сектор към септември приближава процента на инфлацията, той по-адекватно реагира и запазва кадрите си. В публичния сектор е 10%. Затова казваме, че сега трябва да се пипнат заплатите на тези, на които не са им увеличавали заплатите. РЗИ нямат грам увеличение, а и не само те“.

Той коментира и нуждата от преразглеждане на данъчната политика:

"Трябва да се запитаме 10% корпоративен данък върши ли толкова работа, колкото ни се иска, за сметка на ДДС? Трябва ребалансиране на преки-косвени данъци, за да са справедливи, както и повече облекчения на работещи семейства. Трябва да запушим всички дупки, които отворихме”.

Димитров даде пример с цените на зеленчуците, които се продават на пазарите. Той подчерта, че те се определят от производителите и варират в широки граници. В същото време никой не следи за ценообразуването и защитата на конкуренцията. Според Димитров ако регулаторните органи изпълняват функциите си ръстът в цените ще е много по-малък.

Етикети:
КНСБ, държавен бюджет, МРЗ, Пламен Димитров
Още от Икономика