Цените на храните - исторически тежък удар по домакинствата

Коментар на Кузман Илиев - икономически и политически анализатор, журналист и продуцент 

Огромните ръстове на цените на храните надвишават с десетки проценти формалната инфлация и ръста на доходите - а това е исторически тежък удар по домакинствата в България, които харчат средно между 30 и 40 на сто от бюджета си именно за храна.

Нашите основни търговски партньори - Германия и Италия флиртуват с рецесията, а икономическото забавяне е следствие за затягане на допинга, който довчера беше изобилен - едва през март ЕЦБ започва реално свиване на баланса си. Това притиска България по линия на “външното търсене”.

Радваме се на рекордния износ на оръжия и енергоресурси, но имаме и надвишаващ и също толкова фрапираш “внос” - и двете поради ценови ефекти, тоест изкуствено раздути цени. Натискът отвън да затваряме енергийни мощности - без да сме готови - е стабилен. По отношение на горивата цените им зависят от състоянието на търсенето и предлагането: Китай отново отваря врати, а наддаването между Изтока и Запада за все по-малкото налични количества след ембаргото над руския петрол и нефтопродукти ще е жестоко - което също ще засегне България.

Българските предприемачи са в безумно сложна ситуация - родната икономика е 2.5-3 пъти по енергоемка от другите европейските конкуренти, а цените на енергоресурсите в Европа са 2-3 пъти по-високи от тези в САЩ, да речем.

Инфлацията не “спада” - тя нараства с по-бавен темп, заради високата база, “формалното” й изчисляване и очертаващата се на хоризонта рецесия. Инфлацията води и до опасно прегряване на трудовия пазар, потиска демографските перспективи, като пулът от хора в трудоспособна възраст е обречен на свиване, ако не се промени нещо.

Първата жертва на инфлацията са покупателната сила на парите ни и възможността да изчисляваме - разходи, приходи, респективно да се прогнозира, инвестира или “спекулира” успешно от всички в производствената верига. Настъпва хаос.

Решението: спирането на печатница, разумна енергийна политика и стабилни финанси, за да няма “утежняване на ситуацията” за българските граждани.

Разбира се, винаги ще се намери “политическо решение”, което с безполезни и вредни ПР акции да се опита да потуши резонното обществено недоволство от отчайващия ръст на разходите за живот. Но дългосрочно това не работи, ако не се изчистят системни грешки, виновни за ръста в крайните цени в магазините и “спекулата” при финансовите активи.