С бюджета за 2024 г. не се допускат "гета" с ниско заплащане, заяви Асен Василев

Финансовият министър Асен Василев защити пред социалните партньори повишаването на минималната работна заплата от 780 на 933 лв., сравнявайки равнището с тези в съседни държави. Той застъпи теза, че не трябва да се допуска създаването на "гета с ниско заплащане".
"В Черна гора тази година минималната заплата е 1042 лв., а в Северна Македония е 946 лв. сега, в Сърбия тя е 1070 лв. Това са държави с по-малък БВП на глава от населението у нас , а в Румъния е 1296 лв. От всички наши съседи държави ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори", обясни министърът пред представителите на синдикатите и работодателските организации, с които обсъдиха проектобюджета за 2024 г.
Какви са критиките на бизнеса
Бизнесът не е критикувал конкретно увеличението на МРЗ, а фактът, че се определя административно, т.е. без диалог със социалните партньори.
Според председателя на АИКБ Васил Велев проектобюджетът предлага само повишение на националния дълг, без да има каквито и да е реформи срещу това.
"За един мандат само ще се увеличи дългът близо два пъти и лихвите близо 4 пъти без никакви реформи срещу това", заяви Велев в понеделник.
Той посочи, че политиците не са заложили никакви антикризисни мерки в подкрепа на бизнеса, при все че статистиката започва да отчита нарастване на безработицата.
Смята се също, че оценките на Министерството на финансите за събирането на приходите са прекалено оптимистични.
„Има и увеличаване на административната и финансова тежест за малкия и среден бизнес, вместо да се предвидят мерки за облекчаване на бизнеса в страната. Административно се увеличава прекомерно минималната работна заплата в страната, както и максималният осигурителен доход. Административно се определя и минималният осигурителен доход“, напомни Васил Велев.
Неговата оценка е, че на практика не се предвиждат реформи, а има изливане на пари, които нямаме.
„Има увеличаване на дълга, увеличаване на разходите по дълга и отдалечаване на страната от еврозоната, което е най-същественият проблем, защото ние смятаме, че в този дефицит няма да може да се вместим, без още по-сериозно орязване на инвестиционните разходи", заяви още той.
Без промени в данъците и редица политики
Преди няколко дни управляващите от ГЕРБ и ПП-ДБ, заедно с ДПС решиха, че проектобюджетът за 2024 г. ще бъде прекроен. Приходната част ще бъде намалена с 2.4 млрд. лв., за да е по-реалистична. Така от рамката ще отпаднат заложените приходи от таксата за пренос на руски газ през България, която се очаква да се заплаща от "Газпром".
По искане на ГЕРБ ще се направи списък с национални проекти, които да се финансират от бюджета. В него ще бъдат включени строежите на магистрали и пътища. По искане на ДПС такъв списък ще има и за общински проекти, за които ще се заделят 1 млрд. лева.
Капиталовите разходи ще бъдат намалени от 12 на 10 млрд. лева, като по този начин следва да се спази изискването за 3% дефицит. С 1.2 млрд. лв. е намален таванът за поемане на нов дълг.
По искане на партиите в Народното събрание капиталовата програма ще бъде разделена на две приложения. Едното е за инвестиции в общините и другото за инвестиции в национални приоритетни проекти. "Това е първа стъпка към истинско капиталово бюджетиране", каза министърът.
Той отбеляза, че предвиденият дефицит е в размер на 3%, както е по Маастрихтските критерии, което позволява на България да се впише в критериите, необходими за влизане в eврозоната.
По думите му данъчната система е напълно запазена, като единствената промяна идва по линия на европейската директива за 15% корпоративен данък за компаниите с оборот на 1.5 млрд. лева. В България това са основно чужди компании, с майки-собственици в други държави от ЕС.
Планирано е извънредно заседание на Министерския съвет по проектите на бюджети за 2024 г. в петък. Очакванията са те да бъдат окончателно одобрени от парламента до 22 декември.
Земеделци излизат на пореден протест

Бюджет 2024: Близо 2,5 млрд. лв. са заложени за магистрали, пътища, ВиК проекти и саниране

България се присъедини към Декларацията за тройно увеличаване дела на ядрената енергия

ОИСР: Увеличението на минималната заплата създава рискове за по-устойчива инфлация

Икономическото доверие в ЕС и еврозоната се повишава през ноември

ПП "скочи" срещу Пеевски заради нападките срещу премиера

Земеделци излизат на пореден протест

Бюджет 2024: Близо 2,5 млрд. лв. са заложени за магистрали, пътища, ВиК проекти и саниране

Ръст на икономическия растеж на САЩ

България се присъедини към Декларацията за тройно увеличаване дела на ядрената енергия


Бюджет 2024: Близо 2,5 млрд. лв. са заложени за магистрали, пътища, ВиК проекти и саниране
