Целевата дата за приемане на еврото у нас е 1 януари 2025 г.

08:57, 24 септември 2023
България участва във ВМ II с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната
Целевата дата за приемане на еврото е 1 чнуари 2025 г.
Страната ни изпусна предишната целева дата за въвеждането на еврото у нас - 1 януари 2024 година

България ще впише 1 януари 2025 година като целева дата за приемане на еврото в официален документ.

Това става ясно от публикувания проект на правителствения сайт strategy.bg.

Присъединяването на Република България към еврозоната е логичната крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС), подготовката за които започна успоредно с прехода към пазарна икономика. Влизането в еврозоната и Шенгенското пространство са били и остават основни приоритети на всички правителства, управлявали България през последните 20 години.

Още в официално заявената Преговорна позиция и Допълнителните информации към нея по глава 11 „Икономически и валутен съюз“ от 2001 г., както и с Предприсъединителните икономически програми на Република България за периода 2002–2005 г. и 2004–2007 г., България е поела ангажимент за членство в еврозоната. Впоследствие ангажиментът за бъдещо приемане на единната европейска валута е препотвърден и в Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, обнародван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, OB L 157 от 21 юни 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г.

Приемането на еврото е задължение на българската държава по силата на правото на ЕС, когато покрие всички критерии за членство. До момента на присъединяване към еврозоната България участва в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държава членка с дерогация.


В изпълнение на това задължение, през юни 2018 г. министърът на финансите и управителят на Българската народна банка изпратиха съвместно писмо с намерения за присъединяване на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ВМ II), след изпълнение на едностранно поети предварителни ангажименти, сред които кандидатстване за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/20132.

Изразените в това писмо намерения получиха политическата подкрепа на Еврогрупата.

През юли 2018 г. министърът на финансите и управителят на Българската народна банка изпратиха съвместно писмо за кандидатстване за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ.Българското правителство и институции изпълниха всички едностранно поети ангажименти, съпътстващи присъединяването на страната ни към ВМ II, в т.ч. и установяването на тясно сътрудничество в рамките на Банковия съюз. В контекста на заявеното намерение правителството прие и изпълни План за действие, включващ мерки в различни области на политики, като хармонизиране на правната рамка за устройството и дейността на БНБ с изискванията за установяване на тясното сътрудничество с ЕЦБ, както и засилване на рамката на надзора на небанковия финансов сектор; въвеждане на нов инструмент в макропруденциалната рамка; подобряване на рамката на несъстоятелността; засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия; ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Усилията на българските власти и институции бяха положително оценени от Европейската комисия, ЕЦБ и държавите-членки на еврозоната. На 24 юни 2020 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие решение за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка с начална дата 1 октомври 2020 г. На 10 юли 2020 г. финансовите министри на държавите-членки на еврозоната, президентът на Европейската централна банка, заедно с финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България, решиха единодушно да включат българския лев във Валутно-курсов механизъм II.

България участва във ВМ II с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната.

Постигането на номинална и устойчива конвергенция е условието за членство, съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такава конвергенция се определя от изпълнението на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт 3, а именно:

- Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

- Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

- Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

- Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

- Участие във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс.

Наред с изпълнението на правни, икономически и структурни мерки за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на българската икономика, пътят към плавното приемане на еврото е свързан и със задълбочено планиране и практическа подготовка за приемане на единната валута както от администрацията, така и от бизнеса и гражданите.


Страната ни изпусна предишната целева дата за въвеждането на еврото у нас - 1 януари 2024 година, след като служебното правителство не подаде доклад за изпълнението на критериите за членство в еврозоната през февруари.

Официалният довод бе, че не са изпълнени необходимите законови промени, което бе продиктувано от политическата криза тогава. Въпреки че голяма част от необходимите текстове бяха внесени в парламента, липсата на съгласие между политическите сили доведе до забавянето им и разпускането на предишното Народно събрание без краен резултат по тези текстове.

В момента депутатите приемат ударно ключови закони, които трябва да бъдат готови до въвеждането на еврото.

По-рано през седмицата Европейската централна банка даде позитивна оценка и на новия закон за БНБ с технически препоръки, които ще бъдат обсъдени с Министерството на финансите преди финалните текстове да бъдат предложени за гласуване от правителството и след това от депутатите. Законът трябва да влезе в сила в момента, когато станем страна – членка на еврозоната.

Етикети:
евро, еврозона, Министерски съвет
Водещи новини

ЕП призовава ЕС да даде на Украйна всичко необходимо, за да победи Русия

19:07, 29 Февр 24

ЕП прие план за защита на европейския енергиен пазар от манипулации

17:25, 29 Февр 24

Денков: Не искаме да има нови избори, но няма и да бъдем параван

15:45, 29 Февр 24

Биткойн се подготвя за ново голямо покачване, след като вече достигна 63 000 долара

14:05, 29 Февр 24

Парите по новата програма за саниране с 20% самоучастие са на привършване

12:28, 29 Февр 24

Най-нови

ЕП призовава ЕС да даде на Украйна всичко необходимо, за да победи Русия

19:07, 29 Февр 24

ЕП прие план за защита на европейския енергиен пазар от манипулации

17:25, 29 Февр 24

Денков: Не искаме да има нови избори, но няма и да бъдем параван

15:45, 29 Февр 24

Биткойн се подготвя за ново голямо покачване, след като вече достигна 63 000 долара

14:05, 29 Февр 24

Парите по новата програма за саниране с 20% самоучастие са на привършване

12:28, 29 Февр 24

Още от Финанси