Парламентът задължи правителството да преговаря с ЕС за въглищните централи

След два часа дебати със 187 гласа "За" Народното събрание задължи служебният кабинет да започне преговори с Европейския съюз за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта "Енергетика". 

С приетото решение парламентът задължава Министерския съвет в срок до 31-ви март 2023-та година да предприеме всички необходими действия, въз основа на промяна в обективните обстоятелства, невъзможността на България да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на плана REPowerEU да отправи обосновано искане до Комисията, като направи предложение за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост и да постигне съгласие и предварителна положителна оценка от Европейската комисия за неговото изменение в няколко раздела.

Целта е от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 година. МС следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 година.

Председателят на комисията по енергетика Делян Добрев от ГЕРБ изтъкна, че България е на първо място в Европа по намаляване на въглеродните емисии.

"При положение, че ние сме отличникът на Европа, аз не разбирам защо трябва, и тази аргументи се надявам да бъдат използвани и от служебния или редовен кабинет при предоговарянето на плана, защо трябва ние допълнително да намаляваме с 40% въглеродния отпечатък на България."

Преди гласуването на решението депутати излязоха на протеста на Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа” под надслов "Да защитим енергийната сигурност на страната".

Припомняме, че в сряда (11.01), на  заседание на енергийната комисия, депутатите се обединиха около идеята да съставят общ проект, без автори, който да гласуват в пленарна зала.

Ето и какво съдържа решението на парламентарната енергийна комисия:

1. Задължава Министерския съвет чрез заместник-министър председателя по управление на европейските средства и министъра на енергетиката в срок до 31.03.2023 г.

да предприеме всички необходими действия и на основание чл. 21 "Изменение на плана за възстановяване и устойчивост" от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на сьвета от 12 февруари 2021 г., включително и в редакцията му след постигнатото на 14.12.2022 г. политическо споразумение между Съвета и Европейския парламент относно изменения Регламент, въз основа на промяна в обективните обстоятелства, невъзможността на Бьлгария да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на плана REPowerEU да отправи обосновано искане до Комисията, като направи предложение за изменение на Плана за въстановяване и устойчивост на Република Болгария и да постигне съгласие и предварителна положителна оценка от Европейската комисия относно изменение

на Плана за възстановяване и устойчивост на Р Бьлгария в следните раздели:

- в раздел 2.Б. „Зелена Бьлгария" , 2.Б.1 Нисковъглеродна икономика, реформа 10 - "Декарбонизация на енергийния сектор" /стр.113/ да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г. Министерския съвет следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация (реформа 10 на НПВУ) в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите на въглища без ограничение поне до 2038 г.

2. Всички текстове от НПВУ и съпътстващите документи и законодателни инициативи, свързани с поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електрически енергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 г., отпадат.

3. Във връзка с преговорите Министерският съвет да договори максимално добри условия за Република България в сектор енергетика в съответствие с мерките и вазможностите за финансова подкрепа по Регламент (ЕС) 2021/241 за сьздаване на механизьм за вызстановяване и устойчивост на новия план на EC - REPowerEU.

II.

1.в раздел 2.Б. "Зелена България, 2.Б. 1 Нисковъглеродна икономика, Реформа 10, "Инвестиция 8 - Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ /RESTORE/" /стр. 115/ да се преработи в грантова схема за батерии за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%.

2. в раздел 2.Б. "Зелена България", 2.Б. 1 Нисковъглеродна икономика, Реформа 8, Инвестиция 6 - "Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.4GW ВЕИ и батерии" /стр.108/ да се преработи, като отпадне подкрепата за ВЕИ и се преформулира като "Инвестиция в грантова схема за батерии за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%".

3. - в раздел 2.Б. "Зелена България", 2.Б.1 Нисковъглеродна икономика, Инвестиция 7: "Развитие на използването на геотермална енергия в България за производство на електрическа и топлинна енергия" - 171,5 млн. лв. да се пренасочат в раздел 2.Б. "Зелена България", 2.Б.1 Нисковъглеродна икономика, Инвестиция 1: "Енергийна ефективност в сграден фонд" - за многофамилни жилищни сгради, а останалата сума да се преформулира като грантова схема за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%

4. Възлага на Министерския съвет, чрез зам.-министър председателя по управление на европейските средства, чрез Централно координационно звено и в съответствие с чл.21 на Регламент 2021/241 да осигури пренасочване на всички текущо спестени средства при изпълнение на проектите от НПВУ, вкл. при тяхно приключване и/или прекратяване към Зелена България, компонент 4. Нисковъглеродна икономика и Проект "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд".

5. Възлага на Структурата за наблюдение и докладване по НПВУ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, да преразгледа за следващи приеми по компонент 4. Нисковъглеродна икономика, Проект подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, както следва: - бюджетните лимити на териториално ниво/общини/ с оглед осигуряване провеждането на балансирана регионална политика; допустимостта на еднофамилните жилищни сгради; самоучастието на крайните бенефициенти, вкл. предвид предстояща реформа, дефиниция и критерии за «енергийна бедност" за домакинствата в Закона за енергетиката.

6. в раздел 2.Б. "Зелена България", 2.Б. 1 Нисковъглеродна икономика, Инвестиция 7: "Развитие на използването на геотермална енергия в България за производство на електрическа и топлинна енергия 200 млн. лв. да се пренасочат в раздел 2.Б. "Зелена България", 2.Б.1 Нисковъглеродна икономика, Инвестиция 1: "Енергийна ефективност в сграден фонд" - за многофамилни жилищни сгради, а останалата сума да се преформулира като грантова схема за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%

7. Реформа 11: "Подобряване на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор", свързана с отделянето на собствеността на двата оператора ("Булгартрансгаз" ЕАД и ЕСО ЕАД) от корпоративната структура на Български енергиен холдинг да отпадне.