Новата програма за саниране вещае разочарование за собствениците

15:02, 15 ноември 2022
Средствата ще стигнат за санирането на едва 1000 сгради, а интересът е огромен, коментира пред "ДИВИДЕНТ" Драгомир Цанев, директор на Центъра за енергийна ефективност
Новата програма за саниране вещае разочарование за много собственици
Бизнесът предлага паралелен механизъм за специализирано кредитиране на проекти за сградно обновяване

Малко средства, огромен интерес и много разочаровани собственици. Такива са част от очакванията преди началото на новата програма за саниране, която стартира за първи път през 2014 г. и претърпя грандиозен провал. Причините за това бяха много – недомислени изисквания, нелоялна конкуренция при избор на фирмите изпълнители и не на последно място фактът, че от абсолютно безплатна програмата се оказа платена за някой от кандидатите. Повторното стартиране на програмата за саниране не вещае различни резултати, смятат експертите.

Големи очаквания и безславен финал

Първоначалната идея на програмата беше добра. Санирането трябваше да е безплатно за собствениците, а крайната цел беше постигането на енергийна ефективност на сградите. Тогава се създаде Фонд за енергийна ефективност, който да финансира програмата чрез заем от 1 млрд. лв. от Българската банка за развитие.

Тогава беше категорично записано, че собствениците няма да имат самоучастие. И така 75% от средствата идваха от еврофондовете и 25% от държавата. На практика обаче част от средствата за саниране постъпваха от данъци, т.е. "безплатното" саниране за едни се плащаше с данъците на всички.

Програмата започна с фалстарт заради недомислените изисквания за кандидатстване. Тогава МРРБ беше твърдо решено да отпусне обещания 1 млрд. лв. и направи промени и то няколко пъти. Първоначално, за да бъде одобрена една сграда тя трябваше да има минимум 36 апартамента и всички собственици да участват в сдружение. Това стана проблем, тъй като част от хората не могат да бъдат намерени или не живеят в страната. Така изискванията бяха улеснени – с по-малък брой апартаменти и съгласие от 95% от собствениците.

Поетапно се приемаха нови изисквания за разширяване обхвата на програмата, като последното ясно предизвести провала й - въвеждане на ориентировъчни цени за санирането. Общините трябваше да се придържат към тях, сключвайки договори със строителните фирми. По програмата обаче кандидатстват собственици на блокове в различно състояние и стойността на ремонтите варира в големи граници.

Стана ясно и, че тези 25% финансиране от държавата ще станат самофинансиране на собствениците. Обяснението беше, че първоначалната безвъзмездна помощ е била за поощрение, а сега следват години на „дисциплиниращ ефект“.

Без много шум програмата спря през 2017 г. заради изчерпване на средствата. Така от обявените за саниране 2022 сгради напълно готови бяха 527.


Останалите одобрени проекти все още са на изчакване. Това доведе до сметката, че за един блок трябва да са харчени по близо 1 млн. лв. Освен това имаше и редица сигнали за съмнително качество при изпълнението на дейностите.

Осем години по-късно

Изчистването на репутацията на една от най-неуспешните програми с участието на МРРБ е малко вероятно, смятат екпертите. Много от проблемите не са коригирани и отново хиляди собственици, които искат да се възползват от повишаването на енергийната ефективност на сградите ще останат на опашката, коментира в интервю за „ДИВИДЕНТ“ изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ Драгомир Цанев.

„Сега можем да очакваме сходна картина, тъй като отново средствата ще достигнат до много малко хора. Очаква се, че около 1000 сгради ще бъдат обновени с ресурса, който е заделен по ПВУ на фона над 60 000, които имат нужда от обновяване. Средствата не са много, а интересът е огромен. Сега има малко по-различни условия при кандидатстването, които очакваме да объркат доста от собствениците. Този път собствениците трябва да инвестират собствени средства в техническия паспорт и енергийното обследване. На одобрените проекти тези средства ще бъдат върнати, но на тези, които не са одобрени – не. Това е сериозна бариера и това противоречи на стандартните практики при подобни програми в Европа“.

Сумата за изготвянето на техническия паспорт и енергийното обследване е около 5-6 лева на квадратен метър. Цената на техническия паспорт обаче много зависи от наличието на проектна документация на сградата. Ако тя не е налична, това прави услугата по-скъпа, обясни Цанев.

Какво се случва с качеството на изпълнението, което през 2014 г. също претърпя много критики от собственици?


„Качеството на изпълнението първоначално беше компрометирано от ниските изисквания за енергийна ефективност. Тогава минималното изискване беше клас „С“, което може да се постигне с доста повърхностни мерки и резултатите от тях не удовлетворяваха доста от потребителите. Сега изискването е клас „В“.

Имаше и други проблеми. Първо енергийните обследвания бяха поръчвани на най-ниска цена, съответно качеството им беше много ниско. Това се прехвърли и върхуу поръчките на инженеринг, където липсваше нужната документация. Там дейностите се изпълняваха с некачествени материали. Но не може да се каже, че качеството на дейностите се е различавало драматично от стандартното за България“, обясни Драгомир Цанев.

Така до момента става ясно, че проблемите с програмата в по-голямата си част не са изчистени. Сега поне е предварително ясно, че санирането няма да е напълно безплатно, а собствениците ще се възползват от 80% финансиране и 20% самоучастие. И тук идва следващият въпрос – колко от хората ще могат да си позволят това самоучастие?

„Най-важно е в случая да знаем две неща. Първо какво се случва като имаме много по-голямо търсене от финансиране. И какво се случва като намалим грантовото финансиране на 80%. Откъде хората ще намерят тези 20%? И на двата въпроса отговорът е един и същ – трябва ни паралелен механизъм за специализирано кредитиране на проекти за сградно обновяване. От една страна трябва да има механизъм, по който хората да взимат безлихвени или нисколихвени кредити, за да финансират своето самоучастие. Според нас трябва да има механизъм, който да предлага кредити с много по-нисък грантов компонент н- под 50% за сдружения на собственици, които имат инвестиционна нагласа и искат да обновят сградите си, но не искат да чакат нова програма след 10 години“.

Тук се появява и друг въпрос: Защо в държава, в която между 30 и 50% от населението попадат в графата „енергийно бедни“ все още нямаме дефинициия за енергийна бедност:

„Проблемът не е в дефиницията, а в начина й на прилагане. Тя изисква сериозна координация между институции, които не са свикнали да взаимодействат помежду си. Дефиницията за енергийна бедност, която в момента се разработва има два компонента. Единият е за защита на потребителите на либерализирания пазар на електроенергия. Другото е за преференциални условия при кандидатстване за програми за саниране, които не се провеждат при 100% грантов механизъм. Тоест както очакваме сега да имаме намаление на гранта от 100 на 80% з енергийно бедните домакинства да бъде позволено да продължат със 100% грантово финансиране. За да стане това ни е необходима дефиниция“.

Дотук с оптимизма за енергийната ефективност у нас. Става ясно, че нещата пак не са доизмислени. Макар и с по-ясни условия програмата ще може да финансира много малко сгради, а интересът е огромен. От МРРБ уточниха, че няма да важи принципът, че който кандидатства първи ще е по-напред в списъка за саниране. Това означава, че останалите на опашката след края на предишната програма ще трябва да кандидатстват наново. Дали този път поне критериите са коректно обявени и ще останат без промяна предстои да разберем.

Етикети:
МРРБ, енергийна ефективност, саниране, енергийна бедност, Център за енергийна ефективност
Водещи новини

Василев: Събрани са 685 млн. лв. повече данъци, мита и осигуровки

Коментар на Асен Василев
18:39, 20 Февр 24

Петър Чобанов: Важното е с действията и позицията си да показваме, че сме готови за еврозоната

Петър Чобанов
17:01, 20 Февр 24

Ще продължи ли газта с понижението си?

15:05, 20 Февр 24

Председателят на КЕВР: С развитието на пазара на електроенергия ще се увеличава контролът

Коемнтар на Иван Иванов
13:05, 20 Февр 24

На второ място сме по ръст на новорегистрирани автомобили в ЕС през януари

11:19, 20 Февр 24

Най-нови

Пуснато бе движението през пътен тунел „Железница“ на АМ „Струма“

18:58, 20 Февр 24

Василев: Събрани са 685 млн. лв. повече данъци, мита и осигуровки

Коментар на Асен Василев
18:39, 20 Февр 24

Петър Чобанов: Важното е с действията и позицията си да показваме, че сме готови за еврозоната

Петър Чобанов
17:01, 20 Февр 24

Ще продължи ли газта с понижението си?

15:05, 20 Февр 24

Председателят на КЕВР: С развитието на пазара на електроенергия ще се увеличава контролът

Коемнтар на Иван Иванов
13:05, 20 Февр 24

Още от Анализи