България има всички шансове да стане разпределителен център за газ

България като ключова входна точка. Такава е амбицията на страната, ако продължи да разширява газовата си инфраструктура. Но как всъщност може да се превърнем във водещ фактор за доставките на газ за Европа и какво е бъдещето на зеления водород у нас, след като технологиите за изграждане на газопреносна инфраструктура дават възможност в бъдеще тя да бъде преобразувана за преноса му? Отговори на тези и още въпроси потърсихме от Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. 

По думите му България има всички шансове да се възползва, както от географското си разположение, така и от добре развитата си газопреносна инфраструктура.

"При сегашното предефиниране на потоците в Европа, на тяхната посока, източниците, от които ще постъпва природен газ, имаме всички шансове да се превърнем в ключова транзитна и разпределителна, точка и да не кажа разпределителен център за газ", категоричен е той. 

Той обясни, че това се дължи, както на съществуващата инфраструктура, която е изградена под формата на пръстен, тоест газът може да пътува в целия периметър на страната, така и според обстоятелството, че България има връзки с всички съседни страни.

"Мисля, че бихме могли да се възползваме и от факта, че Турция има амбиция да стане газов хъб и имайки свързаността с нея да продължаваме да разширяваме и сътрудничеството. Може и да се стигне до подписването на системно споразумение между Боташ и Булгартрансгаз. Така ще се използват тези връзки и страната ни ще се възползва по най-добрия начин", каза още той. 

Според него завършването на интерконектора от Сърбия до Ниш, би разширил тази възможност и би създал повече опции за търговия с природен газ, което в крайна сметка би могло да доведе до по-конкурентен и прозрачен пазар.

Зелен водород по газовата ни мрежа - "Булгартрансгаз" вече търси консултант, който да анализира възможностите срещу 350 хил. евро. 

Ивайло Найденов заяви, че постигането на целта много зависи от инфраструктурата. По-старата мрежа трябва да бъде адаптирана, тъй като има редица технически предизвикателства пред вкарването на водород в нея. Има и ограничение, какъв процент може да се смеси с природния газ.

"Булгартрансгаз" от доста време, може би две години, е част от т.нар. мрежа Европейски водороден гръбнак, който цели адаптирането на редица европейски мрежи към зеления водород, каза Ивайло Найденов.

Водородът не е панацея за всичко, нос и има приложения и е централна тема в Европейската комисия, категоричен е той. 

"Има си и своите приложения в индустрията, но все пак аз лично имам малко по-консервативни виждания. Смятам, че има своето място, но нека да видим какво ще излезе от цялата ситуация с развитието на водородната индустрия. Ние като големи потребители виждаме приложението на водорода в индустрията, то и сега има, но просто се произвежда по друг начин, но въвеждането на тези процеси трябва да стане по начин, който гарантира конкурентоспособността не само в България, а и в Европа, но и по начин, който не натоварва допълнително всички потребители", каза още Найденов. 

В крайна сметка всички промени в енергетиката се заплащат от крайния потребител, заяви директорът на БФИЕК. 

Каква година очаква индустрията и изпълними ли са целите на новата енергийната стратегия на България, вижте във видеото.