"Седем въпроса до главния прокурор": Nexo и прокуратурата - рунд пореден

Престрелките между прокуратурата и криптокомпанията Nexo продължават на фона и на работата на специално създадената анкетна парламентарна комисия. Съоснователите на компанията Антони Тренчев и Коста Кънчев разпространиха във вторник позиция със "седем въпроса до главния прокурор Иван Гешев", в която се опровергават твърденията на държавното обвинение за финансиране на терористични организации и заобикаляне на международните санкции срещу Русия. Тренчев и Кънчев коментират и други акции на прокуратурата като "иззетите 213.000 биткойна през 2019 г., къщата в Барселона, кюлчетата злато и чувалите с пачки в брой от парите за “Хемус”"

Позицията на съоснователите на Nexo идва след няколко изяви на прокуратурата и на обвинител №1 Иван Гешев, в които те изнесоха подробности около акцията им срещу компанията. Преди дни пред БНТ главният прокурор заяви, че споразумението, постигнато между Nexo и регулаторните органи в САЩ, няма отношение към българското наказателно разследване и производство. От думите на Иван Гешев стана ясно, че има защитен свидетел по делото срещу четирима директори в компанията, които са обвинени и в данъчни престъпления и пране на пари. Гешев уточни, че този случай се разследва от септември месец, разследването е мащабно и ще отнеме дълго време.

В отговор от Nexo определят тезата на прокуратурата за споразумението им в САЩ като "абсурдна".

"Наистина ли ще отстоявате абсурдната теза, че 53 федерални и щатски регулатора, както и прокуратурата на Ню Йорк, биха положили подписите си под споразумения с компания, за която има и най-малкото съмнение, че е заобикаляла санкции, наложени към Русия или терористични организации? Припомняме, че подготовка за тези споразумения отне близо две години и всевъзможни аспекти на бизнеса на Nexo са разглеждани от множество американски органи, за които проверки включително Вие ги поздравихте, особено след като и това Ваше алиби за международност и че разследването е по искане на САЩ, се разпадна", се посочва в позицията на Антони Тренчев и Коста Кънчев 

Опровергават се и твърдения на говорителя на прокуратурата Сийка Милева за “много жалби от британски граждани” срещу компанията.

"Макар Nexo да има над 5 млн. клиенти в цял свят, има едно единствено дело срещу компанията във Великобритания, и то от частно правен характер, като детайлите около него, както и нашата позиция, са отдавна публично достъпни в българските медии и сайтовете на британските съдилища, като включително ищците, опитни опортюнисти, не оспорват, че са си получили всички свои активи заедно с печалбите си, и две години по-късно решават, че са недоволни от размера на печалбата си. Защо продължавате да твърдите, че има множество жалби и каква работа има прокуратурата в един частно-правен спор в чужда юрисдикция?", посочват основателите на криптокомпанията.

Те отново заявяват, че ще заведат иск за обезщетения срещу България заради действията на прокуратурата и службите. 

"Ще поемете ли отговорността за огромните обезщетения, които българските данъкоплатци ще бъдем принудени да платим, заради щетите, нанесени от тази бутафорна акция срещу една от най-големите IT компании в България, и за огромния удар по имиджа на страната и загубените чуждестранни инвестиции? Ще намерите ли вътрешни сили да не си направите PR с пътуването си до САЩ, с цел участие ежегодната молитвена закуска във Вашингтон, след като нееднократно вече злоупотребихте с името на САЩ, за което там ще давате обяснение пред “евроатлантическите ни партньори” и ще продължите ли да настоявате, че аналоговата българска прокуратура е възможно да разполага с данни, с които американските органи вече не разполагат?", се посочва още в позицията. 

Според Тренчев и Кънчев при рейдовете на офисите на Nexo, органите на реда са направили изказвания, обясняващи случващото се със "ще се научите на кого да дарявате вие”.

"Ще отречете ли, че основното, което обискиращите са търсили, но не намериха, са флашки с криптовалути и че съдбата им щеше да е същата, като на иззетите 213,000 биткойна (по днешни курсове 9 млрд. лв) при акция във връзка с агенция “Митници” през 2017 г. и които потънаха по-скоростно и от разследванията за къщата в Барселона, кюлчетата злато, или чувалите с пачки в брой от парите за “Хемус”, изтеглени от лицензирани български банки", завършва позицията на съоснователите на криптокомпанията.