България може най-после да има закони за лобизма

Министерството на правосъдието обяви, че е публикувало за обществено обсъждане концепция за регулиране на лобистките дейности. С нея се предлага създаване на ясни правила за прозрачност на лобистката дейност, които да гарантират равнопоставеност в представителството на различните интереси – обществени, групови и частни.

Концепцията е разработена, тъй като това ангажимент, който страната ни трябва да изпълни, за да се присъедини към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Ангажиментът е заложен и в Националния план за възстановяване и устойчивост. 

Темата за лобизма неколкократно се повдига у нас през последните 20 г., на четири пъти са внасяни и законодателни предложения в различни народни събрания.

Какви са предложенията на правосъдното министерство

Предложението е да се изработи самостоятелен Закон за регулиране на лобистките дейности. Другият вариант би бил това да стане с изменения в различни закони.

Лобизмът ще се осъществява по занятие и срещу възнаграждение. А под „лобистка дейност“ ще се разбира всяка устна или писмена комуникация с лице на публична длъжност с цел упражняване на влияние при вземането на решения за съдържанието и действието на нормативните (законодателни и административни) актове или на общите административни актове, осъществявана в частна полза или в интерес на заинтересовани лица, чрез писменото й възлагане на лобисти. Правилото ще важи и за подготовката на законодателни актове на ЕС и на неговите институции.

„Лобист“ ще е всяко лице, което извършва лобистка дейност по занятие, или което възлага извършването на лобистка дейност, представляваща повече от 5% от извършваната от него дейност, включително чрез назначени служители, които да осъществяват лобистки дейности.

Адресати на лобистката дейност ще са Народното събрание и депутатите; президентът; Министерският съвет, министрите и членовете на политически кабинети; областните управители, кметовете и председателите на общински съвети. Те ще са задължени да регистрират всяка комуникация с лицата, осъществяващи лобистка дейност, както и да поддържат календар на срещите с лобистите и темите на обсъждане.

Лобизмът ще е забранен спрямо органите на съдебната власт и Конституционния съд.

Регистър на лобистите

Предвижда се още създаване на Регистър за прозрачност, в който ще се регистрират лицата, осъществяващи лобистка дейност, информация за тяхната дейност и разходваните средства за нея. В регистъра ще се отразява и наличието на „законодателен отпечатък“, който ще проследява основните външни интервенции от началото до края на законодателния процес или при приемането и издаването на актовете. Данните в регистъра трябва да са в машинно четим формат и да са публично достъпни при спазване на изискванията за защита на информацията и на личните данни.

В концепцията се предлага председателят на Сметната палата да е органът, който ще е оправомощен да поддържа регистъра, да упражнява контрол и да налага санкции при нарушения. За нарушенията, извършени от субектите на лобиране и лобистка дейност, ще бъдат предвидени административни наказания, ако извършеното не е престъпление.