Управлението на Silicon Valley Bank е било изключително безотговорно

Коментар на икономиста Владимир Сиркаров

Интересното при Silicon Valley Bank е доминиращата позиция на инвестиционните активи (държавните облигации, ценните книжа обезпечени с ипотеки), които са „заключени“ до падеж (класификация „held to maturity“).

Много по-малка част са тези облигации с класификация „available for sale“ или с възможност да бъдат продадени преди падеж. Това накратко означава, че се поема огромен риск, при стопяване на банковите пасиви (основно теглене на депозити) да се стигне до бързо изпадане в ликвидна криза и оттам до изяждане на собствения капитал. С други думи, изпадане в ситуация на неплатежоспособност. Гледайки баланса на SVB може сами да си направите извода колко безумна (рискова) структура има и колко малък натиск от теглене на депозитите е необходим за изпадането на банката в сериозни проблеми.

Следователно още на база структуриране на своите активи SVB показва абсолютна безотговорност. Другият голям проблем е времето на закупуване на тези облигации – голяма част от тях са закупени през 2021 г. или в периода на още нулеви лихви и при ясната перспектива за скорошно затягане на паричната политика (покачване на основните лихви). Това означава, че се закупуват облигации с почти 100%-та вероятност за понижаване на тяхната стойност (при повишаване на доходността, цената се понижава).

Друг проблем е големият дял на този тип облигации в баланса на банката, в сравнение с дела на предоставените заеми. С оглед на стагниращата икономическа обстановка може да приемем, че ограничаването на темпа на предоставяне на кредити е закономерно. Въпреки това обаче, огромният дял на книжа „held to maturity“, при нулеви доходности, е истинско самоубийство. Между другото, ако погледнем баланса на друга регионална банка Citizens, там съотношението между закупените облигации „held to maturity“ спрямо „available for sale“ е точно противоположно на SVB. Още повече - голяма част от покупките от Citizens се правят през 2022 г., когато лихвите вече започнаха да се повишават, което определено е доста по-удачно решение.

Причина да виждаме по-голям дял на „held to maturity“ спрямо „available for sale“ може да се крие в желани счетоводни ефекти. Например - В Tear 1 Capital Ratio не се включват загубите от облигациите, в категорията „held to maturity“.

Основният проблем на SVB е свързан с ликвидността, а не с „дупка“ в баланса от изкуствено надценени активи, „кухи“ инвестиции или други счетоводни измами. Това показва, че управлението на банката е било изключително безотговорно, чак скандално. И последно – в този случай намесата на FDIC (Federal Deposit Insurance Corporation) не е свързана с нетни загуби, защото ликвидната подкрепа е обезпечена от реални активите, които ще бъдат реализирани в налични пари в бъдеще.