Кристин Лагард: Финансовата система на Европа избегна най-лошия сценарий

Към днешна дата финансовата система на Европа избегна най-лошия сценарий на сериозни системни рискове, възникващи едновременно. Но политиците трябва да останат проактивни и нащрек за появата на рискове за финансовата стабилност, обяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард

Лагард говори на 7-ата годишна конференция на Европейския съвет за системен риск (ESRB) във Франкфурт.

Позовавайки се на думите на 16-ия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн, Лагард се обърна към политиците и каза: "Не оставяйте за утре нищо, което може да се направи днес“.

Припомняйки, че Европейският съвет за системен риск (ESRB) вече е очертал редица системни рискове през септември миналата година, президентът на ЕЦБ Лагард каза: "Това е период на изключително висока несигурност. Инвазията на Русия в Украйна, съчетана с други фактори,  увеличава вероятността от последователни сценарии, които може да се сбъднат."

По думите й преди година е имало сериозен риск от недостиг на природен газ и петрол в Европа с наближаването на зимата.

"Тогава предупредихме, че всички рискове, които прогнозирахме, могат да се появят едновременно и да увеличат въздействието един на друг. За щастие този сценарий не се е сбъднал досега", оцени тя

Все пак Лагард отбеляза, че е имало изразени опасения, че капацитетът за плащане на дълга на домакинствата и компаниите ще бъде засегнат. Според нея въпреки че заетостта остава устойчива, реалният разполагаем доход на домакинствата е подложен на значителен натиск поради високата инфлация.

"Подчертахме рисковете, произтичащи от резкия спад в цените на активите. Те бяха отчасти отразени във фалита на базирани в САЩ регионални банки, кризата с облигациите в Обединеното кралство и, напоследък, нестабилността на цените на държавните облигации на САЩ", допълни тя.

Подчертавайки, че някои системни рискове все още не са се материализирали, Лагард каза, че „рентабилността на банките ще бъде отрицателно повлияна от увеличаването на разходите за финансиране и много по-ниските обеми на заемите като отражение на високите лихвени проценти по политиката“.