България напредва към еврозоната с нов Закон за БНБ

България е на път да изпълни още едно изискване за присъединяване към еврозоната с приемането на нов закон за Българската народна банка. Проектът вече е публикуван за обществено обсъждане от финансовото министерство. След това следва да бъде одобрен от Министерския съвет и Народното събрание.

Служителите на централната банка ще бъдат напълно отделени от партиите, предвижда проектът. Те не могат да бъдат членове на политически партии, депутати или общински съветници.

Законът урежда статута на еврото като парична единица в страната.

Текстове предвиждат БНБ да може да емитира евромонети в обращение (разменни), възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед. Тя ще определя дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, които емитира.

Ново правомощие е БНБ да осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети в страната, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение евробанкноти и евромонети и опазването и унищожаването на негодни или извадени от обращение евробанкноти и евромонети.

 На ръководството на централната ни банка ще бъде изрично забранено да иска или приема каквито и да било указания, както от институциите или органите на ЕС, така и от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган. Законова отговорност със съответните наказания ще носят и институции, органи или служби опитват да оказват влияние върху онези членове на органите на НЦБ за вземане на решения.

Централната банка, за решенията на която нейните управителни органи носят пълната отговорност, предполага отчет пред парламента.

Зелена светлина от Франкфурт

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече прие становище, с което изразява позитивна оценка за изготвения проект на нов Закон за Българската народна банка.

В становището на ЕЦБ е записано, че приветства законопроекта, като целта му е да се създадат условия за плавен преход към еврото в България и за навременно прилагане на необходимите мерки във връзка с това.

"ЕЦБ приветства целта на законопроекта да се постигне необходимото равнище на правна конвергенция, както е посочено в препоръките за България, съдържащи се в доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2022 г., в който се докладва за напредъка на държавите членки с дерогация, включително България, в изпълнението на задълженията им във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз", казват централните банкери от Франкфурт.

Целевата дата 1 януари 2025 г.

През септември правителството предложи промени в нормативната уредба, с които официално отлага присъединяването на страната поне до 2025 г.

За новата индикативна дата обаче се знае още от началото на годината, когато служебното правителство се отказа от предишната цел - приемане на еврото от 2024 г. До тази ситуация се стигна, тъй като страната не изпълняваше критерия за равнище на инфлацията и имаше съществено изоставане в приемането на необходимите закони, свързани с влизането в еврозоната.

Еврозоната е един от приоритетите, около които управляващите коалиции "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС се обединиха при сформирането на правителство по-рано през годината. Приоритетът бе потвърден и с преизбирането на Димитър Радев за управител на БНБ, след като през 2020 г. той бе ключова фигура за включването на България в Европейския банков съюз и механизма ERM II, известен като "чакалнята на еврозоната".

И досега обаче пред страната ни остават сериозни предизвикателства по пътя към членство във валутния съюз. Повечето законопроекти, свързани с процеса, скоро ще постъпят в парламента и ще бъдат одобрени, защото събират достатъчно подкрепа от политическите сили. От друга страна, експертните оценки сочат, че все още България не изпълнява инфлационния критерий.