Западът опитва да тласне Русия към тотална изолация и финансова криза

16:24, 28 февруари 2022
Опашки пред руските обменни бюра. Централната банка вкарва икономиката във военен режим
рубла най-добре представящата се валута в света
Само преди няколко дни идеята, че Русия може да бъде тотално изолирана от финансовия свят се смяташе за немислима. Но сега това е реалност.

На 26 февруари САЩ и Европа обявиха сериозни санкции, насочени срещу руската финансова системата заради инвазията на Владимир Путин в Украйна.

Вашингтон и европейските му партньори извадиха няколко руски банки от международната банкова система SWIFT. Сред тях са и двете най-големи кредитни институции в Русия – „Сбербанк“ и ВТБ, в които мажоритарен собственик е руската държава. Двете банки държат приблизително половината активи на руската банкова система.

Санкции от такъв мащаб реално направиха правенето на бизнес с Русия почти невъзможно.

Втората много силна рестрикция, наложена от Запада срещу Русия, бе замаразяването на голяма част от валутните резерви на централната й банка – „Банк России“. Идеята бе да бъде попречено на руската централна банка да продаде чуждестранните си активи в тези резерви.

Някои анализатори определиха тези репресии дори като по-сериозни дори от изваждането на банки от системата SWIFT, тъй като Москва е натрупала 630 милиарда долара в резерви, точно с цел да неутрализира западните санкции и да поддържа стабилността на рублата.

Мигновен ефект

Наложените от Запада рестрикции имаха мигновен ефект. Западните санкции доведоха до падането на рублата с цели 29% в началото на търговията на 28 февруари. Руската валута вече бе силно засегната и през миналата седмица, когато се понижи до рекордно ниско ниво в резулатат от войната в Украйна. Цената на природният газ скочи с цели 30%, а на петрола брент с 5% до 103 долара за барел, тъй като Русия е водещ износител на енергийни суровини.

Пред обменните бюра във всички големи руски градове се извиха опашки.Все повече държави отказват достъп на руски банки до финансовите пазари, ликвидността в Русия буквално се изпарява. Международните агенции съобщават, че хората се опитват да си набавят пари в брой и да ги обърнат в евро или долари. В момента „Банк России“ няма реален механизъм за стабилизиране на икономиката и валутата си, тъй като гражданите се запасят с пари в брой, а падането на стойността на рублата ги поддиква да потърсят чуждестранни валути, така че да съхранят покупвателната си способност. Това покачва риска банките да не могат да посрещнат ликвидния натиск при масирано теглене на депозити.

В режим на паника

“Банк России” вкарва руската икономика във военен режим, коментираха международни анализатори, след като в понеделник регулаторът повиши основния си лихвен процент от 9.5% на 20% до най-високото му равнище за последните 20 години. Руската централна банка издаде и забрана чуждестранни лица да продават ценни книжа на Московската борса в опит да спре изтеглянето на капитали от страната.

В позицията си Централната банка заяви, че увеличението на лихвите има за цел да подкрепи финансовата и ценова стабилност и да защити спестяванията на гражданите от обезценяване. „Външните условия за руската икономика се промениха драстично“, отбеляза също руският банков регулатор.

Очаква се „Банк России“ да въведе и лимити за теглене на средства от банките.

Според наблюдатели обаче интервенциите на Банката на Русия няма да са достатъчни и е все по-възможно да страната да преживее пълна финансова криза.

Разбира, се очакванията са това да удари и икономическия растеж в ЕС, особено в Източна Европа, където също ще има икономически щети. Причината е прогнозирания ръст на Цените на енергията, както и цените на ключовите стоки и метали като пшеница, паладий, алуминий и уран.

„Сбербанк Европа“ по пътя на фалита

Отрязването на руски банки от системата SWIFT доведе спиране на операциите на базираната във Виена „Сбербанк Европа“.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви в понеделник, че Sberbank Europe AG и нейните дъщерни дружества в Хърватия и Словения вероятно няма да могат да изплатят своите задължения в резултат на санкциите.

„Сбербанк Европа и нейните дъщерни дружества претърпяха значителни изтичания на депозити в резултат на влошаване на репутацията им и геополитическото напрежение. Това доведе до влошаване на нейната ликвидна позиция. И няма налични мерки с реалистичен шанс за възстановяване на тази позиция на ниво група и във всяко от нейните дъщерни дружества”, обясни ЕЦБ.

Самата „Сбербанк Европа“, която върви към фалит, има 13.6 милиарда евро активи. Активите на дъщерните й банки в Австрия, Хърватия и Словения имат активи са общо 6.8 милиарда евро.

Европейското дъщерно дружество на „Сбербанк“ заяви, че си сътрудничи с регулаторните органи и е част от плановете за гарантиране на депозитите във всички страни, в които осъществява.

Загуби и за други банки

Акциите на европейски банки, които имат големи експозиции в Русия, претърпяха най-рязък спад на борсите.

Австрийската „Райфайзен Банк Интернешънъл“ отчете спад на акциите си с цели 18,5% на фона на опасенията на инвеститорите, че санкциите ще засегнат едно от най-печелившите единици на кредитора.

Акциите на френската Societe Generale и италианската UniCredit SpA се понижиха с около 10%. Междувременно големите американски банки, включително JPMorgan и Citigroup, се обявиха против изваждането на Русия от системата SWIFT. Хегемоните от Уолстрийт предупредиха, че тази санкция може да насърчи развитието на алтернативна на SWIFT система, намалявайки надмощието на долара в световната икономика. Те също така твърдят, че насърчаването на използването на алтернативни системи би затруднило западните страни при проследяването на подозрителни финансови транзакции.

Дистанцирането от руски активи

Като ранен знак, че Москва е изтласквана все повече към периферията на световните пазари, Норвегия заяви в неделя , че нейният суверенен фонд, който е най-големия в света и разполага с 1.3 трилиона долара, ще замрази инвестициите си в руски активи.

Британската енергийна група BP също заяви , че ще продаде 20-процентовия си дял в руската държавна петролна компания „Роснефт“, който притежава от 2013 година.

В петък рейтинговата агенция S&P Global намали рейтинга на Русия до статут на „боклук“ , подчертавайки риска, че военното нападение срещу Украйна може да се окаже твърде вредно за финансовите пазари на страната.

Безпрецедентните икономически санкции, които ЕС наложи на Русия

Докато войната в Украйна продължава, Европейският съюз засили още повече подкрепата си за страната, както и мерките си срещу Русия. Още на втория ден след началото на руската инвазия в Украйна ЕС наложи серия от тежки санкции като удар върху финансовия, енергийния и транспортния сектор на руската страна. Европейските лидери приеха единодушно втория пакет от масови санкции, с което осъдиха военната агресия на Русия срещу Украйна. Мерките на Европа целят максимално въздействие върху руската икономика и политическия елит и се основават на пет стълба: финансовия сектор; енергийният сектор; транспортния сектор; контролът върху износа и визовата политика.

Индивидуални санкции

Решението за замразяване на авоарите на президента Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров са прецедент по отношение на санкциите, налагани от Европа срещу Русия. Освен замразяването на техните активи, ЕС ще наложи ограничителни мерки на всички членове на Съвета за национална сигурност на Руската федерация, които подкрепиха незабавното признаване на двете контролирани от правителството области Донецка и Луганска в Украйна за независими субекти. С втория пакет ЕС разшири обхвата на ограничителните мерки, за да попаднат под него всички 351 членове на руската Държавна дума.

Икономически санкции

Финансовите санкции на Европа срещу Русия отрязват достъпа на страната до най-важните капиталови пазари. В обхвата на мерките попадат 70% от руския банков пазар, както и ключови държавни дружества, включително в областта на отбраната. Санкциите ще засегнат 60 промишлени предприятия, сред които "Сухой", "Туполев", ракетно-космическия център "Прогрес", "Калашников", "Алмаз-Алтай", Руските държавни железници, "Камаз", "Упалвагонзавод", "Севмаш", "Сефкомфлот". Компаниите няма да имат достъп до каквито и да било финансови услуги или търговия с тяхна продукция с военно предназначение.

Един от най-големите рискове за руската икономика още преди началото на военните действия в Украйна беше инфлацията. Сега този проблем може да стане по-сериозен, защото икономическите санкции на ЕС имат за цел точно това – да увеличат разходите на страната по заемите, да увеличат инфлацията и да подкопаят промишлената база на Русия.

Енергиен сектор

С мерките, насочени към енергийния сектор ЕС ще нанесе удар върху една ключова икономическа област, която е от особена полза за руската държава. Забраната за продажба, доставка и износ ще засегне нефта, като направи невъзможно за Русия да модернизира нефтените си рафинерии, които донесоха на страната приходи от износ в размер на 24 млрд. евро през 2019 г.

Транспортен сектор

Това е ключов сектор за руската икономика и свързаността на страната. Три четвърти от настоящия търговски въздушен флот на Русия е построен в Европейския съюз, САЩ и Канада. Затова ЕС затваря европейското въздушно пространство за руснаците. Забраната обхваща всички притежавани от Русия, регистрирани или контролирани от Русия въздухоплавателни средства. Те вече няма да могат да кацат, излитат или прелитат над територията на ЕС. Това важи за всеки чартърен полет, за всеки самолет, притежаван или контролиран по друг начин от руско юридическо или физическо лице.

Технологичен сектор

Четвъртата точка от санкциите ограничава достъпа на Русия до ключови технологии. ЕС наложи допълнителни ограничения върху износа на стоки и технологии с двойна употреба, както и ограничения върху износа на определени стоки, които биха могли да допринесат за технологичното усъвършенстване на руския сектор на отбраната и сигурността. Това включва продукти като полупроводници или авангардни технологии.

Санкциите обхващат и визовата политика. Дипломатите, други руски служители и бизнесмени вече няма да могат да се възползват от разпоредбите за облекчаване на визовия режим, които позволяват привилегирован достъп до ЕС.

Извън пакета от мерки на ЕС, САЩ също наложиха своите санкции срещу водещи руски банки и държавни компании. Сред засегнатите от мерките са „Сбербанк“ и ВТБ, които са най-големите руски банки и заедно контролират повече от половината от руския банков сектор. Те извършват международни транзакции на стойност около 46 млрд. долара дневно, като 80% от тези транзакции са в американски долари.

САЩ ограничиха и достъпа на руски държавни дружества до финансовия си пазар, сред които са Газпром, Газпромбанк и Ростелеком. Американското министерство на финансите мотивира решението се с необходимостта да попречи на Москва да получава средства, с които да финансира „актовете си на агресия“.

Великобритания също обяви санкции срещу основни руски банки и компании, които ще бъдат изключени от сделки с британската национална валута, а имуществото им в Обединеното кралство ще бъде блокирано. Сред тях са ВТБ, Промсвязбанк, Ростех, Уралвагонзавод, Сибур. Освен това Великобритания спира достъпа до своя територия на самолети на руския национален превозвач Аерофлот. Санкциите включват и спиране на износа за Русия на продукти от сферата на високите технологии и оборудване за петролните рафинерии.

Какво казват политиците

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че санкциите срещу Русия ще навредят на петролния й сектор, като спрат вноса на технологии за рафинериите. Също така санкциите срещу финансовия сектор ще увеличат инфлацията в Русия. Ще засегнат 70% от банковия сектор и ключови държавни компании, включително в сферата на отбраната.

„Нека си приезнаем, Путин няма да промеи курса си за една нощ, но много скоро руското управление ще види каква висока цена ще плати. Само през миналата седмица стойността на Руската фондова борса загуби повече от 30%. Това показва – нашите санкции са ефективни“, отбеляза германският канцлер Олаф Шолц, след като Берлин промени първоначалната си позиция и в крайна сметка подкрепи изваждане на руски банки от системата SWIFT.

Очаквано руският държавен глава Владимир Путин определи санкциите, наложени от западните държави срещу Москва като незаконни. Според него с това Западът предприема недружелюбни действия срещу Русия в икономическата сфера.

В Русия е разпоредил руските ядрени сили за сдържане да бъдат поставени в „специален режим на носене на бойно дежурство“, което бе разчетено от западните анализатори като опит за сплашване чрез руския ядрен арсенал.

България подкрепи засилване на санкциите, които имат за цел да окажат натиск върху Русия и прекратяване на военните действия в Украйна.

Страната ни подкрепи и затваряне на въздушното пространство на Европейския съюз за руски самолети заради военната агресия на Русия, съобщи българското външно министерство, след като на 27 февруари се проведе извънредно заседание на министрите на външните работи на страните от ЕС.


Етикети:
Русия, санкции, SWIFT, Банк России, Сбербанк
Водещи новини

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Подкрепата от Банката на ЕС за България се е увеличила над два пъти

13:35, 28 Февр 24

ПП-ДБ настояват за нови ВСС и главен прокурор, за да влязат в коалиция с ГЕРБ

12:24, 28 Февр 24

Най-нови

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Със или без САЩ, не може да позволим на Русия да спечели, заяви Фон дер Лайен

18:01, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Кристалина Георгиева: Не съм фокусирана върху търсенето на втори мандат като шеф на МВФ

14:55, 28 Февр 24

Още от Анализи