Задава се още една потенциална пречка пред влизането в еврозоната

България вече забави членството си в еврозоната и вместо на 1 януари 2024 г., целта се измести за година по-късно. В това време страната ни има немалко работа, за да изпълни номиналните критерии - инфлацията трябва значително да се забави, необходимо е да се приемат и ключови промени в законодателството, по които вече се видяха разногласия между политическите сили. Сега на хоризонта се задава и ново предизвикателство, което е свързано с баланса на държавния бюджет. 

Ще изпълним ли условията за дефицита

На 8 март Европейската комисия обяви, че се подготвя да върне задължителното изпълнение на бюджетните правила за дефицит и дълг, които бяха в дерогация през последните три години заради войната в Украйна и пандемията. Те са условия и за въвеждането на еврото. 

Страната ни не се очаква да има проблеми с изпълнението на дълговия критерий, тъй като равнището на държавния дълг у нас е доста под тавана от 60% по Маастрихтските критерии. Въпросителна обаче има при бюджетния дефицит. През 2022 г. България се вмести в условието за 3% дефицит, но през тази година нещата са по-сложни.

Според последните данни на Министерството на финансите бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец февруари 2023 г.  е дефицит в размер на 250 млн. лева. Спрямо същия период на предходната година салдото се влошава с 1 млрд. лв., като за първи път след 2015 г. към края на месец февруари е формиран дефицит.

Финансовото министерство подчерта, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите в годишен план е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП по Пакта за стабилност и растеж - основен показател в контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната.

"Това от своя страна налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси", казват от министерството.

Насоките на ЕК

От 2024 г. Брюксел вероятно отново ще започне така наречените процедури за прекомерен дефицит срещу държави-членки, където разликата между публичните приходи и разходите надвишава целта от 3%. 

Вече бяха издадени и насоки към страните, така че да избегнат тези процедури. В насоките на ЕК за балансирането на националните бюджети е посочено, че консолидацията трябва да бъде постигната не чрез съкращаване на капиталови инвестиции, а чрез намаляване на текущите разходите.

Един от вариантите, посочен от Еврокомисията, е спиране на енергийните помощи, които страните членки изплащат на домакинствата и бизнеса. 

България по-трудно от други страни би се съобразила с тези насоки. Според финансовото министерство в структурата на разходите средствата за пенсии изпреварват тези за енергийни субсидии.

В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии с около 680 млн. лв., разходите за издръжка с около 400 млн. лв., разходите за персонал с близо 400 млн. лева, отчете министерството.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, като промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на строителство и увеличени размери на възнагражденията в редица администрации.

Тежки въпроси и към новия парламент

Балансирането на фиска ще е една от тежките задачи пред парламента, който ще се конституира след предсрочните избори на 2 април.

Обещанието на служебния финансов министър Росица Велкова е бързо да внесе редовен проектобюджет за 2023 г., но от думите й става ясно, че между политически сили трябва да се постигне консенсус за определени икономии, така че да се вместим в изискванията за 3% дефицит. 

Велкова вече каза, че страната ни трудно ще изпълни европейското изискване за 3% дефицит, освен че високата инфлация и забавени промени в законодателството отлагат членството на България в еврозоната от 1 януари 2024 г.

"В момента разчетите показват, че много трудно може да бъде постигнат бюджетен дефицит от 3% за 2023 г. и за следващите години – това е така, защо имаме изоставане в усвояването на европейските средства", обясни Велкова.

Засега служебното правителство отказва да предложи мерки в приходната и разходната част в очакване на конституирането на новия парламент и дебатите по бюджета. Финансовият министър каза, че служебното правителство не може да променя данъчните закони.

"Ние можем да предложим мерки за повишаване на събираемостта – например за възстановяване на намалените ставки на ДДС, а дали Народното събрание ще ги приеме е решение на политиците. Свиването на разходите се прави с мерки в бюджета и със законодателни промени", обясни Росица Велкова.