В омагьосан кръг между Шенген, Еврозоната и Плана за възстановяване

13:45, 23 януари 2023
Освен смели политически и дипломатически ходове от София, ще са необходими и сериозни компромиси от ЕС
До началото на пролетта България трябва поиска окончателна оценка от ЕК и ЕЦБ за еврозоната
Въпреки че политиците действат в рамките на парламенти с къс живот, те все пак успяха да наложат на временната изпълнителна власт да задълбочи процесите по присъединяването на страната към Шенген и еврозоната

Макар че продължава да се намира в политическо безвремие, България си постави три свръхамбициозни цели, свързани със своята европейска интеграция и с преки отражения върху икономическото й развитие. Въпреки че политиците действат в рамките на парламенти с къс живот, от избори до избори и постоянни кампании, те все пак успяха да наложат на временната изпълнителна власт да задълбочи процесите по присъединяването на страната към Шенген и еврозоната. На правителството бе възложено и да влезе в процедура по предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с цел да се съхрани по-дълго работата на въглищните централи. Както обикновено обаче, политическите решения са едно, а техническата им реализация нещо съвсем различно - по-сложно и с много повече рискове.

Освен това реализирането на трите цели едновременно изглежда трудно, тъй като някои условия за Шенген и Плана изискват сериозни разходи или лишаването на бюджета от приходи, което би влошило фискалната позиция на страната и би било пречка пред членството в еврозоната от 1 януари 2024 г. В случая първите сигнали са, че освен смели политически и дипломатически ходове от страна на властите в София, ще са необходими и сериозни компромиси от страна на европейските институции и останалите страни-членки на ЕС.

Твърдоглавите Австрия и Нидерландия

България влиза в тези процеси в неизгодна позиция. В края на 2022 г. страната за пореден път получи "не" за присъединяването си към шенгенската зона за свободно пътуване. Към твърдоглавата Нидерландия, която от повече десетилетие ни спъва по пътя към Шенген, този път се присъедини и Австрия.

Правителствата на холандския премиер Марк Рюте и на австрийския канцлер Карл Нехамер блокираха членството на България, изтъквайки проблеми с охраната на границата ни с Турция и проблемите в сферата на борбата с корупцията по високите етажи на властта.


Още след налагането на ветото, София започна да полага дипломатически усилия в опит да смекчи позицията на двете страни. Според президента Радев холандското "не" може да се превърне в "да" само ако се приемат реформи, свързани с върховенството на правото. Държавният глава изтъква законите на служебното правителство, свързани със създаването на нова антикорупционна комисия с разследващи функции и създаване на механизъм за контрол и отчетност на действията на главния прокурор.

Отделно, от България се очаква да обезпечи финансово и кадрово засилването на охраната на южната ни граница.

Реформите може да бъдат приети чак към средата на годината, след изборите на 2 април и след като се конституира новият парламент. Това донякъде поставя под въпрос срока, който президентът обяви за отпушване на процеса по присъединяването ни към Шенген - през октомври тази година.

"Не се молим на никого, достойно отстояваме правото си да бъдем част от интегрирана Европа, нашето място е там“, каза президентът.

Спасяването на централите и потенциална загуба на евросредства

Паралелно изпълнителната власт влиза в тежки преговори с Европейската комисия за корекции по Националния план за възстановяване и устойчивост. Идеята е да се удължи възможно най-дълго работата на въглищните централи, въпреки поетите пред Брюксел ангажименти за декарбонизация на икономиката.

"Преговорите за условията по Плана за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия ще са трудни и с неясен край", коментира служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев и добави, че първоначалната нагласа на ЕК е по-скоро негативна.

Възможна развръзка е компромис от страна на ЕК, но загуба на средства по Плана за възстановяване. Това бе потвърдено преди дни от енергийния министър Росен Христов.


"Икономическият ефект от експлоатацията на тези съоръжения е по-голям от потенциалните загуби по Плана за възстановяване и устойчивост", каза Христов.

За България до края на 2026 г. са предвидени общо 6.2 млрд. евро грантове срещу реформи. В края на 2022 г. страната ни успя да получи първото плащане - на стойност 1.37 млрд. лева.

За втория транш, който е 700 млн. евро обаче законодателните реформи, които трябва да се отчетат пред Европейската комисия, са в пъти повече от тези за първия транш. За да поиска плащането от Европейската комисия и тя да го одобри, институциите трябва да направят заявените от тях самите реформи. Става въпрос за прилагането на общо 66 мерки в различни сфери - от борба с корупцията и енергетика, през обществени поръчки и електронно управление.

Загуба на средства или още по-бавното им привличане обаче ще имат пряко въздействие върху фискалната позиция на страната, която е ключова при преговорите с ЕЦБ и ЕК за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2024 г.

Инфлацията ли ще забави въвеждането на еврото

Преди седмица министърът на финансите Росица Велкова обяви, че целта за членство в еврозоната остава. От думите на финансовия министър стана ясно, че до началото на пролетта България трябва поиска окончателна оценка от Европейската комисия и Европейската централна банка, която да установи дали страната ни отговаря на номиналните критерии за членство. Те са свързани с размера на бюджетния дефицит, на дълга и на инфлацията.

Очаква се при оценката да се вземат фискалните резултати на България от края на 2022 г. Според финансовия министър страната ни покрива номиналните критерии за дефицита и дълга, но не и тези за инфлацията. "Затова София отново ще търси компромис от европейските институции", обясни Росица Велкова.


"Това е годината, в която отговаряме на всички числови критерии без инфлацията, за която изключително голямо въздействие оказва войната в Украйна. Това основно ще е тезата, която ще защитаваме, но се опитваме да положим и допълнителни усилия, за да може отклонението да е по-малко, отколкото е в момента", каза министърът на финансите.

Според последните данни на НСИ за втори пореден месец годишната инфлация в България е близо 17 процента.

Икономическият министър Никола Стоянов смята, че България ще получи "да" за въвеждането на еврото от догодина, ако успее в следващите месеци да намали инфлацията до едноцифрена.

Окончателното решение дали ще влезем в еврозоната на 1 януари 2024 г. ще се вземе през май, когато ще излезе конвергентният доклад за страната ни. В това време се очакват и развития с останалите два процеса – Шенген и Плана за възстановяване.

Още от Анализи