Стрелба на посоки в битката на държавата с високите цени на храните

Вече над година цените на храните се покачват, а с това се засилват и съмненията за пазарни манипулации. Мандатът на второто служебно правителство на премиера Гълъб Донев започна със заявка, че държавата ще се намеси, така че да натисне цените надолу. Своеобразната "война", която правителството обяви на високите цени в магазините, стана факт, след като се разбра, че цените у нас изпреварват тези на сходни стоки в далеч по-богати и развити западни икономики. Досега обаче държавата по-скоро стреля на посоки, а се създава и впечатление, че в пълнителя й има само халосни патрони.

Как се стигна до високите цени по рафтовете

Всички експерти и политици посочват войната в Украйна като основната причина за покачването на цените. Енергийната инфлация повиши производствените цени, а санкциите на ЕС срещу Русия и контрасанкциите на Москва доведоха до намаляване на търговския оборот.

Има обаче и няколко други фактора, сред които Европейската зелена сделка и пандемията от COVID-19. Тепърва анализаторите, макар и предпазливо, започват да критикуват отговора на правителствата по време на пандемията. Локдауните доведоха до нарастващо потребление на хранителните продукти, а потреблението бе поддържано от безпрецедентни държавни помощи за затворените бизнеси и домакинствата, които още по време на пандемията започнаха да качват инфлацията.

Много от критиките са насочени и към Европейската зелена сделка и целите за органично селско стопанство, намаляването на употребата на пестициди и торове, както и ограничаване на ползването на антимикробни средства. Мерките за постигане на тези цели включват намаляване на консумацията на месо с 20%, на консумацията на мляко с 6.3% и намаляване на вноса на соя до нула до 2030 г.

Глобален проблем или български манипулации

Очевидно е, че покачването на цените на храните е глобален проблем, задвижван от краткосрочни и дългосрочни шокове за индустрията. В България обаче основната теза е, че високите цени са плод на пазарни манипулации. Съмненията се подхранват най-вече от това, че в последната година институциите буквално проспаха проблема. Сега мерките, които се обявяват без детайли, създават усещане за хаотичност.

Например пред няколко седмици служебното правителство заяви, че справянето с него започва с изготвянето на законодателни промени, създаването на специален щаб с представители на всички отговорни институции - от ресорните министерства, през Агенция "Митници" до НАП, които да започнат проверки, и създаването на сайт, в който да се сравняват цените.

Правителството надгради тези мерки с разпореждане към търговските аташета на България зад граница, които ще събират данни за цените на над 20 основни хранителни продукти.

Експертите обаче казват, че това е просто "тупане на топката" - решаването на проблема минава през анализ защо цените у нас са по-високи, а чрез посочване на числа и факти. На среща между президента Румен Радев и работодателските организации, по време на която той призова бизнесът да е по-активен в борбата с високите цени, асоциациите посочиха много ясно как трябва да се действа - регулаторите, и по-конкретно Комисията за защита на конкуренцията, трябва да се събуди и да направи обективна проверка за картел при определянето на цените на хранителните стоки.

КЗК действително се задвижи, но мудно и закъсняло. На 22 февруари антимонополната комисия съобщи, че е започнала "предварително проучване за евентуално извършени нарушения" за нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти до крайните потребители. Това практически означава, че комисията е на етап събиране на информация, след което евентуално може и да започне производство.

Предстои да се обявяват резултати от т.нар. пакет от мерки, съобщи президентът Радев, като отбеляза и че "държавата определено е длъжник на потребителите".

Препоръки

Още в началото на войната в Украйна Световната банка публикува препоръки към правителствата за отговор на хранителната криза. Според банката, на първо място, всички страни трябва да запазят пазарите си на храни и селскостопански продукти отворени и да се пазят от всякакви неоправдани ограничения върху износа си.

Препоръчва се също подкрепа потребителите и уязвимите домакинства чрез предпазни схеми. СБ казва, че е наложително да се поддържат или разширяват програмите за социална защита, които смекчават удара за потребителите. Не само наличието на храна, но и достъпността на храната е проблем, особено в страните с ниски и средни доходи , където хората са склонни да харчат по-голям дял от доходите си за храна, отколкото в страните с високи доходи. В среда с ограничени ресурси правителствата трябва да дадат приоритет на подкрепата за най-уязвимите домакинства.

Другата препоръка е целенасочена подкрепа за фермерите.

"Докато глобалните хранителни запаси са достатъчни сега, ние трябва да защитим реколтата за следващия сезон, като помогнем на производителите на храни да се справят с рязкото увеличение на суровините, включително разходите за торове и намалената наличност. Премахването на търговските бариери за суровини, съсредоточаването върху по-ефективното използване на торове и пренасочването на публичните политики и разходи за по-добра подкрепа на земеделските производители може да помогне за запазване на производството на храни", казва банката.