Слънце срещу ядрена енергия – една фалшива дихотомия

В началото на м. август 2023 г. производството на електроенергия от фотоволтаичните централи (ФЕЦ) надмина количеството, произвеждано от АЕЦ „Козлодуй“. Уловката в случая е, че това се случи само в определени часове на денонощието. Тези данни, обаче стимулираха апологетите на определен тип енергийни технологии да обявят едва ли не енергийния преход за успешно завършен. Естествено, някои от тях използваха ситуацията за атака срещу конвенционалните източници на електроенергия в България, най-вече в лицето на въглищата и ядрената енергия.

Трезвият прочит на ситуацията, обаче, изисква задълбочен анализ. Сблъсъкът между ядрената енергетика и фотоволтаичните мощности е несъстоятелен, защото тези електропроизводствени технологии могат да изпълняват различни задачи като елементи на електроенергийната система. Въпреки, че ФЕЦ ще стават все по-интегрална и важна част от електроенергийния баланс в България, техния производствен характер е непостоянен, тъй като се влияят от наличието на слънчеви часове. Освен това драстичното увеличаване на предлаганите количества на електроенергийните пазари в определени часове води до дъмпингов ефект, който допълнително внася не само ценова нестабилност, но и непредвидимост както при инвеститорите в новите енергийни технологии, така и при потребителите на тази електроенергия.

От друга страна, електроенергията, произвеждана от ядрената централа в Козлодуй е диспечируема, а производството ѝ не е толкова зависимо от метеорологичните условия (в случая наличието на слънцегреене). Ако анализираме брутното електропроизводство за 2022 г., ще установим, че ядрената централа в Козлодуй е произвела малко над 16 млн. мегаватчаса, а ФЕЦ - 1,66 млн. мегаватчаса, т.е. слънчевите централи са произвели 10 пъти по-малко електроенергия. Товаровият разрез на електроенергийната система на България, особено през летните месеци на 2023 г. действително показва, че ФЕЦ осигуряват немалка част от електроенергийния баланс, достигайки близо 1800 MWe в пиковете часове на производство. Трябва да се отбележи, обаче, че реализираните товари в летните месеци (макар и по-ниски) са в порядъка на 4000-5000 MWe, т.е. ФЕЦ сами по себе си няма как да осигурят 100% от електроенергията.

Редно е да се отбележи, че заявките за присъединяване на ВЕИ към електроенергийната система на България достигнаха над 40 000 MW, което означава, че слънчевите централи и останалите възобновяеми източници ще имат все по-голям дял в електроенергийния баланс в бъдеще. Това, обаче, не означава, че трябва да се отричат всички останали електропроизводствени технологии в България, защото много от тях осигуряват системни услуги (първично, вторично, третично регулиране на честотата и т.н.) - нещо, което ФЕЦ все още не може да замени.

Вместо противопоставяне – хибридни системи.

Вместо да се изпада в крайности и анатемосване на „лошите“ енергийни технологии (за сметка на добрите) трябва да се проучат всички възможни начини за тяхната интеграция в електроенергийната система на бъдещето. Така, например, фотоволтаичните централи и ядрената енергетика могат да работят в симбиоза и взаимно да се допълват, особено с идващото поколение от нови ядрени технологии в лицето на малките модулни реактори. Нещо повече – тяхната интеграция може да намери приложение в множество сфери, като производството на чист водород, снабдяване с електроенергия на индустриални паркове, обезсоляване на вода и т.н. В допълнение на това, хибридните системи имат огромен потенциал за нуждите на химическата индустрия, защото произвежданата от тях енергия може да послужи за дейности като газификация на въглищата, преработка на петрол и петролни продукти, производство на биогорива, синтетични горива и химикали и др.

Може да се обобщи, че хибридните системи, изградени върху симбиозата между ВЕИ и ядрена енергия имат едно голямо предимство пред останалите технологии, защото те осигуряват на практика производство на беземисионна енергия. Развитието на тези хибридни решения за енергетиката зависи от полиси-мейкърите, защото е необходима устойчива политическа подкрепа, за да може да бъде осигурено адекватното им финансиране. Освен това, в условия на все по-голяма конкуренция в редица индустриални сектори, използването на иновативни и икономически състоятелни алтернативи като хибридните системи, е предопределящо за завръщането на Европа на световната индустриална карта.

Вместо радикализация и отрицание – полиси-мейкърите да се вслушат в адекватните алтернативи.

Радикализацията по отношение на „правилни“ и „неправилни“ енергийни източници все повече ще се засилва, защото такава е и политиката на Европейския съюз по отношение на енергийното планиране. През последните години все по-усилено се говори и се предприемат реални мерки за внедряването само на определен тип енергийни технологии, а други са тотално отричани и заклеймявани. По този начин се нарушава един от основните принципи в енергийното планиране, а именно принципът на технологичната неутралност. Затова вместо тотално да се отрича всичко постигнато до сега, трябва да бъдат намерени начини за неговото реформиране и модернизиране, паралелно с внедряването на нови енергийни решения като ВЕИ.