Ще бъде ли "наводнена" България от хиляди IT специалисти от чужди страни

11:58, 04 януари 2023
Облекчаването на процедурата за синя карта разбуни духовете в българската IT общност
Към момента минималната сума, за която някой чужденец от трети страни трябва да получава, за да може въобще да кандидатстват за синя карта, трябва да бъде поне 2200 лева.

В последната седмица темата за облекчаване на процедурата за ‘’Синя карта на ЕС’’ разбуни духовете в българската IT общност. Много хора изказаха опасения, че с приемането на промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, България ще бъде буквално залята от стотици хиляди IT-та от трети страни, готови да работят за жълти стотинки.

За да разберем дали подобни опасения са основателни, нека първо да разберем за кого е предназначена въпросната синя карта.

Синята карта е предназначена за наемането на висококвалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз. Ако бъдат окончателно приети новите промени, за да бъде издадено разрешение за работа в България, въпросните хора трябва да имат висше образование или диплома по тяхната специалност и да получават възнаграждение 1.3 пъти над средното за страната.

Промяната в закона ще съкрати срока за издаване на синя карта, който сега обикновено отнема между 3 и 6 месеца. По-лесно ще бъде преиздаването на синя карта, както и смяната на работодател за лица с вече издадено разрешително за работа.

Колко са издадените разрешения в България по въпросната процедура за последните 5 години?


От данните в сайта на НСИ става ясно, че новоиздадените разрешения от 2017-та до края на 2021-ва са точно 1137. Подновени са 661 разрешения за работа за същия период.

Няма официални данни в кои области работят хората, получили синя карта, но можем да предположим че по-голямата част от тях са в IT сектора.

Към момента минималната сума, за която някой чужденец от трети страни трябва да получава, за да може въобще да кандидатстват за синя карта, трябва да бъде поне 2200 лева. Важно е да отбележим, че това е значително по-ниско от средното заплащане на зает човек в сектор ‘’Създаване и разпространение на информация и творчески продукти’’, което е 4200 лева за последното тримесечие.

За да бъде привлечен такъв специалист да работи в България, той трябва да получи по-добри условия за работа и развитие от родната му страна. Заплащането на IT специалистите в околните на България страни се доближава или дори надвишава това, което предлагат болшинството от компаниите тук.

Абсолютен мит е, че украинските, сръбските и македонските IT специалисти получават, които са заплати значително по-ниски от тези в България. В началото на годината, със старта на войната в Украйна имаше предположения, че украинските специалисти ще ‘’наводнят’’ българския пазар, но такова нещо не се случи. Тези, които успяха да напуснат Украйна, масово предпочетоха да работят в Полша и Германия.

Страните, от които нашите технологични компании биха могли да си позволят да ‘’внесат’’ масово хора, са места с далеч по-нисък стандарт на живот като Куба, Египет, Нигерия, Пакистан и Индия.

В горната графика създадена с данни от платформата Payscale.com може да видите какви са разликите между заплащането на програмистите в България и изброените по-рано страни. През последните няколко години редица български аутсорсинг компании успяха да привлекат и дори отвориха физически офиси в някои от въпросните страни.

Ще дойдат ли чужденците да ни вземат работата?

Въпреки частичния успех с наемането на хора от трети страни, към момента е трудно да си представим, че в близките години ще последва масова миграция към България на IT специалисти. Средната заплата в сектора при нас е по-висока, но въпреки това е много по-ниска от тази на работещите в същата сфера в Западна Европа и САЩ.


Всеки програмист, способен да си намери работа в България, е също толкова способен да открие такава и в Западна Европа.

С напредъка на дистанционната работа много компании предпочитат да наемат директно хора чрез контракторски платформи, а не да се занимават със скъпите и тромавите процедури по релокиране на чужденци.

Качеството на работата на българските специалисти, часовата разлика и културните различия също не са за пренебрегване.

Българските софтуерни инженери години наред успяват да бъдат в челото на най-различни класации в платформата за оценяване на кодинг умения - HackerRank. Българи са и на първи места в друга популярна платформа за споделяне и намиране на решения на софтуерни проблеми - Stack Overflow.

Дошло е времето в което България да се установи като дестинация за развитие на висококачествени продукти, заради добрите специалисти които имаме тук, а не само заради ниската цена на труда. Опитваме ли се да привличаме инвеститори и да продаваме продукти само заради ниската цена, то ние ще бъдем винаги обречени да се състезаваме с по-бедните от нас страни, а не с по-развитите такива.

Етикети:
синя карта, IT специалисти
Още от Анализи