Петролният пазар: Новото поле за противопоставяне между Русия и Запада

11:42, 28 декември 2022
И Г-7, и Москва засега се въздържат от най-тежките петролни санкции, но това скоро може да се промени
Пазарите изглеждаха подготвени за ценовия таван на руския петрол и ответните мерки на Кремъл
В момента Русия продава почти 80% от своя суров петрол в Азия и само 17 процента в Европа

Русия и западните сили от Г-7 ясно очертаха петролния пазар като следващото поле, на което ще премерят сили. Москва отговори на санкциите на Запада във вторник (27 декември), като руският президент Владимир Путин подписа указ, с който забранява продажбите на петрол в страни, които спазват наложения на 5 декември от Г-7 ценови таван на руския петрол от 60 долара за барел. Първите индикации са, че санкциите на Запада и контрасанкциите на Русия са само „предупредителни изстрели“. Възможно е обаче ситуацията да ескалира още в първите месеци на новата година.

Каква е ситуацията в момента

Указът, подписан от президента на Русия, гласи, че Кремъл ще забрани продажбата на суровия петрол и свързаните с него продукти по договори, които „пряко или косвено предполагат механизъм за ограничаване на цените“.

В указа обаче се казва, че Путин „може да даде специално разрешение“ за продажба на петрол и петролни продукти при определени обстоятелства, дори ако купувачите спазват тавана – формулировка, която потенциално отваря пътя на Русия да продължи да продава суров петрол на основните си пазари като Индия и Китай.

Указът влиза в сила от 1 февруари 2023 г. и ще продължи да действа поне до 1 юли догодина.

Таванът на цените, наложен от Г-7 в началото на декември, има за цел да намали финансирането за инвазията на Кремъл в Украйна, като се насочи към приходите от петрол и газ, които съставляват почти половината от бюджета на Русия. На практика таванът тепърва ще се прилага, тъй като руският сорт „Уралс“ все още се продава на цени под 60 долара за барел.

Путин нарече хода на Г-7 „глупав и преждевременен“, отбелязвайки именно, че и сега „Уралс“ се продава с отстъпка спрямо глобалния бенчмарк „Брент“.

След като западните нации решиха да намалят покупките си на руски петрол и газ, Русия предложи щедри отстъпки за основните вносители на своя петрол Индия и Китай . Така в момента Русия продава почти 80% от своя суров петрол в Азия и само 17 процента в Европа, две трети от които се транспортират през тръбопровода Дружба.

Ще се затегнат ли санкциите

Пазарите изглеждаха подготвени за реакцията на Москва. Засега е ясно, че и Русия, и Г-7 се въздържат от въвеждането на най-сериозните санкции. Кремъл не обяви потенциално най-тежките ответни мерки – налагане на пределна цена на петрола „Уралс“ или ограничаване на производството, което би разтърсило световните пазари, тъй като Русия е вторият най-голям производител на петрол в света след Саудитска Арабия.

Освен това в указа на Путин не е посочена поименно нито една страна, за която са забранени доставките.


Поради тези обстоятелства повечето руски анализатори определят указа на Путин като рамков документ, който може да бъде надграждан.

Нови действия от страна на Русия може да се очакват през пролетта, след като източници от Кремъл, цитирани от световните агенции, казват, че Москва ще наблюдава развитието на глобалния петролен пазар през първото тримесечие на 2023 г., за да види въздействието на тавана на цените, преди да реши дали да предприеме допълнителни ответни мерки.

Руският енергиен министър Александър Новак вече намекна, че добивът на петрол в Русия може да спадне с 500 000-700 000 барела на ден в началото на следващата година, което се равнява на приблизително 5%-6% от текущото й производство.

Ще се опитаме да намерим някаква обща позиция с нашите колеги, за да предотвратим подобни рискове. Но в момента предпочитаме да поемем риск от намаляване на производството, отколкото да се придържаме към политиката на Запада за таван на цените“, каза Новак.

ЕС също не е казал последната си дума


Въпреки че западните съюзници определиха ценовия таван за руския петрол като „смело мултинационално постижение в енергийната дипломация“, повечето енергийни експерти засега са на мнение, че той няма да нанесе значителен удар върху възможностите на Русия да финансира войната в Украйна, тъй като ходът на Г-7 не е достатъчно смел.

Причината е, че през по-голямата част от последните няколко години руският петрол се продава на цени от порядъка на 60 долар за барел. Нещо повече, след февруарската инвазия на Русия в Украйна глобалните енергийни търговци вече ограничиха до известна степен своите доставки на руски суров петрол, а страни като Индия и Китай натрупаха излишък и договориха големи отстъпки.

Русия започна да продава своя сорт „Уралс“ с отстъпка от 40 долара за барел в сравнение с цената на международния бенчмарк „Брент“. Постепенно тази отстъпка се сви до 20 долара за барел, което позволява на Москва да продължи да печели от продажбите.

Затова очакванията са Европейският съюз да преразледа равнището на ценовия таван още в средата на януари.

Няколко европейски страни, сред които Полша и Естония казват, че ценовият таван трябва да е около 30-40 долара за барел, за да има ефект от него.

От друга страна държавите-членки на ЕС със значителни корабни флотилии – по-специално Гърция, Кипър и Малта, които колективно са удвоили търговията си с руски петрол от началото на войната се аргументирт дори за по-високи нива на ценови таван от настоящите 60 долара за барел.

Това подсказва, че дебатите в ЕС ще бъдат напрегнати и вероятно отново ще се търси компромисен вариант.

Какви са перспективите пред руската икономика

На 27 декември за първи път руски министър призна, че таванът на цените на руския петрол ще се отрази негативно на икономиката на Русия. Финансовият министър Антон Силуанов отчете, че бюджетният дефицит на Русия през следващата година може да надхвърли очакваните 2% от БВП, тъй като таванът на цените на петрола вреди на приходите от износ.

Силуанов казва, че страната ще използва дългови пазари, за да преодолее дефицита. Русия очаква да използва малко над 2 трилиона рубли (29 милиарда долара) от Фонда за национално богатство (NWF) през 2022 г..

Очаква се руската икономика да се свие с 3% процента през текущата година - като управителят на централната банка Елвира Набиулина цитира "влошаването на търговските условия"  като ключова причина.

Природният газ, а не петролът остава проблем №1 за Европа


Икономиката на еврозоната се очаква да се свие през следващата година, тъй като високата инфлация и потенциалният недостиг на енергия намаляват производството и започват да влошават пазара на труда, според икономисти, анкетирани от „Файненшъл таймс“. Почти всички анализатори казват, че зоната на единната валута вече е в рецесия. Очакванията са свиването на икономиката във валутния блок да продължи и през цялата следваща година.

„Пазарите на газ в Европа остават ключов риск. Допълнителни прекъсвания на доставките или особено студена зима могат да доведат до подновяване на напрежението и повторно покачване на цените, принуждавайки нов кръг на адаптация и свиване на търсенето “, казват от американската банка Morgan Stanley.

Повечето икономисти смятат, че Европа е преминала най-лошата си енергийна криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна, тъй като меката есен позволи на съоръженията за съхранение на природен газ да останат близо до пълния си капацитет. Въпреки това мнозина се опасяват, че перспективата може да се влоши през следващата година, особено ако тази зима е необичайно студена, изчерпвайки запасите, или ако газовите потоци от Русия намалеят допълнително през 2023 г.

„Последният риск от нормиране на газа вероятно е избегнат за тази зима, но въпросът за енергийните доставки за следващата зима все още е отворен“, казват от S&P Global Ratings.

Европейските страни успяха да намалят зависимостта си от вноса на руски газ, като се обърнаха към Норвегия, САЩ и Близкия изток, заедно с преминаването към алтернативни енергийни източници. Но икономистите предупреждават, че без руски доставки ще бъде много по-трудно да се напълнят ключовите газови хранилища в Европа преди следващата зима.

„Сега нивата на съхранение на газ спадат бързо. Все още съществува риск от криза с енергийните доставки тази зима. Освен това следващата зима ще бъде още по-предизвикателна“, твърдят макроикономистите от ING Bank.

Етикети:
Русия, Г-7, таван на цените, петрол
Водещи новини

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Подкрепата от Банката на ЕС за България се е увеличила над два пъти

13:35, 28 Февр 24

ПП-ДБ настояват за нови ВСС и главен прокурор, за да влязат в коалиция с ГЕРБ

12:24, 28 Февр 24

Най-нови

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Със или без САЩ, не може да позволим на Русия да спечели, заяви Фон дер Лайен

18:01, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Кристалина Георгиева: Не съм фокусирана върху търсенето на втори мандат като шеф на МВФ

14:55, 28 Февр 24

Още от Анализи