Няколко ключа за руския байпас на западните санкции

След началото на руската инвазия в Украйна Европа разгърна безпрецедентен арсенал от икономически санкции срещу Москва в опит да отслаби нейната икономика и да принуди Владимир Путин да развее белия флаг.

В следващите няколко месеца забраните за износ ще започнат да действат, Русия ще започне да изпитва "глад" за забранени стоки, които са от съществено значение за нейната вътрешна икономика и за нейните въоръжени сили. Кремъл също така ще иска да попълни военната си каса с приходи от продажбите на санкционирани продукти - от въглища, газ и петрол до хайвер и други характерни за Русия стоки. Това означава, че рано или късно Москва ще започне да нарушава санкциите, в опит да намали тяхната сила.

 Какво цели Москва?

Откакто Русия анексира Крим през 2014 г., което предизвика първата вълна от санкции, Русия работи за повишаване на своята самодостатъчност, но автаркията не е възможна във всички области. Все пак по-лесно е да си направиш собствен McDonalds и Starbucks, отколкото да произвеждаш микрочипове, например.

Това означава, че Русия ще се нуждае от ноу хау за западнитe технологии и машини, тъй като санкциите засягат доставките. Тези продукти са жизненоважни както за военни, така и за граждански цели, а също и за поддържане на износа на нефт и газ за страни като Индия, където те не са забранени.

Русия изпитва нужда от чипове, полупроводникови компоненти и няколко ключови критични суровини като литий, за да продължи да произвежда оръжейни системи и електрически акумулатори, необходими за военна употреба. Без тези сложни доставки руската военна индустрия ще намали значително от своя потенциал.

Какви са опциите пред Русия? Сделка "ала Кайсери"...

Москва вероятно ще се опита да внася ограничени стоки по нови търговски пътища, като използва сложни методи, за да избегне или заобиколи западния контрол. Списъкът на страните, разглеждани като потенциални слаби места за прилагане и спазване на санкциите, е разнообразен и Путин ще намери желаещи партньори в Европа, а и извън нея.

На западните албански реотани сега почна да им светва под шапката, че Турция, която се ползва с привилегирован достъп до пазара на ЕС чрез митническия съюз, не е съобразена със санкциите на ЕС по начина, по който са съобразени Швейцария и Норвегия.

Следователно не бива да бъдем изненади, ако в скоро време видим Ердоган да се пазари с Путин все едно е на пазара в Кайсери. Това вече го видяхме, когато трябваше да бъдат пуснати Финландия и Швеция за преговори за членство в НАТО. Просто Ердоган така е свикнал да действа и бъдете сигурни, че ще вземе максимума от този политически пазарлък.

Европейски пукнатини

На 3 юни страните от ЕС се споразумяха да блокират доставките на руски петрол за ЕС до края на тази година, което означава, че часовникът тиктака, за да може Русия да пренареди износа си на петрол.

Москва би могла да търси най-лесния контрол на износа в ЕС. Това се дължи на факта, че в рамките на блока всяка страна има свои собствени национални митнически и санкционни разпоредби, така че някои юрисдикции са по-меки от други.

Страните от ЕС в миналото не са били толкова строги към избягването на санкции. Например, след като през 2015 г. и 2016 г. Siemens достави газови турбини за Русия, които се оказаха в Крим, след това имаше разследване на няколко служители на Siemens, но няма публични съобщения за заключенията от разследването.

Една от често използваните хитрости е прехвърлянето от кораб на кораб, при което например руски кораб в международни води разтоварва петрол на втори танкер, който след това акостира в пристанище на ЕС и етикетира петрола като идващ от страна, която не е подложена на санкции. Друга тънкост е свързана с това, че корабите изключват устройствата си за проследяване на местоположението, за да скрият дейността си. Тази практика, която е законна, рязко се увеличи при руските танкери след нахлуването в Украйна. Да се чуди човек поради какви причини.

Арменската карта

Пред Русия има още един полезен ход. Евразийският икономически съюз (ЕАИС), в който Русия членува. Членството в него означава, че няма пречки за вноса на Русия от други членове на ЕАИС. Другите членове на ЕАИС са Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Сред тези страни Армения е единствената, която има търговско споразумение със западна институция. По-специално, преди малко повече от година влезе в сила нейното Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство с Европейския съюз (СЕПА). Тъй като СЕПА намалява търговските бариери пред услугите и търговските стоки, както и опростява процеса на получаване на лицензи, Армения е най-подходящият член на ЕАИС, който може да помогне на Русия да заобиколи санкциите.

Главно в резултат на СЕПА външната търговия на Армения с държавите от ЕС нарасна с почти една четвърт през 2021 г. спрямо 2020 г. до 1,6 млрд. долара, което представлява малко под една пета от общия търговски оборот на Армения през 2021 г. По този начин се създават благоприятни условия Армения да се превърне в мост към Европа не само за Русия, но и за Иран, държави които са подложени на международни санкции. Дългосрочната и тежка икономическа, както и военна зависимост на Армения от Русия навява на логичната мисъл, че тя ще направи това за Русия. Иначе ще трябва да се оправя сама в блатото на Нагорни Карабах срещу Азербайджан.

Как може да се възползва от това Русия?

 След налагането на санкциите срещу Русия Армения се превърна в предпочитана дестинация за руснаците, които искат да преместят бизнеса си, особено в сектора на информационните технологии. Правителството на Пашинян облекчава всички регистрационни, бюрократични и жилищни въпроси, свързани с преместването на руски предприятия в Армения. Те полагат всички активни усилия, за да привлекат собствениците им в Армения. Те дори публикуваха ръководство за руските предприятия, което обхваща всичко - от физическото преместване до трансфера на криптовалута, от наемането на апартаменти до вноса на домашни любимци.

В миналото, поради благоприятното си географско положение, Армения е подпомагала операциите на Иран по изпиране на пари и е улеснявала достъпа му до международната финансова система. Сега тя е в добра позиция да прави същото за Русия и го прави открито, без да крие този факт. Армения се е превърнала не само в "мост" за Иран, но и в "прозорец" за Русия, като помага и на двете страни да заобикалят санкциите. Това поведение на Армения започна преди десетилетие с Иран и сега се разширява значително не само в полза на Иран, но освен това, а може би и още по-дълбоко, в полза на Русия.

Какво да се прави?

 Нарушаването на санкциите срещу Русия ще трябва да се превърне в престъпление, за да се улесни правителствата на ЕС при конфискуването на активите на компании и физически лица, които избягват или заобикалят установените правила. Нужно е да се улесни и кординирането на митническите режими в целия западен блок. С оглед на сложната международна обстановка трябва да се потърсят работещи механизми за работата на Европол, Фронтекс и Евроюст. Необходим е и повече мониторинг върху слабите звена като Сърбия и Унгария.