Нулевите цени на електроенергийните борси – сигнал за дълбоки структурни проблеми

Явлението „нулеви цени“ постепенно се превръща в норма на електроенергийните пазари в Европа. И докато в Западна Европа отрицателните цени отдавна се установиха на борсите, за българския пазар това е относително ново явление. През втората половина на м.май 2023 г. електроенергийната борса в България отчете нулева цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ в три последователни дни - 19, 20 и 21 май. В определени часове от денонощието се наблюдаваше свръхпредлагане, особено от инсталираните ВЕИ мощности, докато консумацията бе занижена. Важно е да се отбележи, че в случая ставаше въпрос и за почивни дни за индустрията, когато търсенето на електроенергия е още по-ниско.

Теоретически поглед върху функцията на цената на електроенергийните пазари и последиците от нулевите/отрицателните цени

Цената има множество функции. Една от тях е информационната. Тази функция ни дава ценни указания не само за моментното състояние на даден пазар, но и за причините, поради които то е такова. Когато цената е отрицателна (или в случая на българската борса - нулева), особено на електроенергийните борси, където търгуваната стока е изключително специфична, това ни дава информация, че нещо с тези пазари не е наред.

В случая с нулевите/отрицателните цени става въпрос най-вече за свръхпроизводство от ВЕИ мощности (по-конкретно слънце и вятър) в определени часове на денонощието. Факторите, които допринасят за нулевите цени са доста, но не са необичайни. Имаме комбинация от ниско индустриално потребление, ниско търсене от домакинствата заради топлото време и слаб износ на електроенергия, особено през м. май 2023 г., когато пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ се намираше в планов годишен ремонт.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че заради срива на борсовите цени въглищните ТЕЦ все по-трудно реализират електроенергията си. Но за това огромен принос има политиката спрямо тях - въглеродните данъци (познати като благозвучната „търговия с емисии“) просто ги изтласкват от пазара.

Комбинацията между свръхпроизводство и ниско потребление на електроенергия не е присъща само за България, защото се наблюдава на почти всички електроенергийни пазари в Европа. Сривовете на цените показват два водещи хронични и системни проблема на икономическото развитие, а именно:

* Слабо индустриално потребление;

* Все по-трудно балансиране и регулиране на електроенергийната система.

Деиндустриализацията е в сърцето на проблема

В подкрепа на този аргумент е все по-интензивния процес на релокация от страна на европейската индустрия в посока страни извън ЕС, заради високите цени, засилващите се еко-регулации и непредсказуемостта на енергийните пазари. В резултат от тази деиндустриализация, търсенето на електроенергия намалява, а отражението върху борсовите котировки е непосредствено. Непредсказуемите цени на електроенергията правят така, че мениджърите в индустрията не могат адекватно да планират производствената си програма. В тези условия няма как да очакваме, че европейската индустрия ще постига устойчиви резултати, напротив – просто мениджърите и собствениците ще потърсят други държави, които могат да им гарантират предвидимост и по-ниска бюрократична тежест.

В края на м. май 2023 г. стана ясно, че индустриалният мотор на Европа – Германия, е изпаднала в техническа рецесия. Данните на Федералната статистическа агенция показват, че германската икономика се е свила с 0,3% през първото тримесечие на 2023 г., което е продължение на негативната тенденция от последното тримесечие на 2022 г., когато германския БВП регистрира спад от 0,5%. През м. март 2023 г. индустриалното производство в страната отбеляза спад с 2,1%, а през следващия месец се наблюдава незначителен растеж от 0,3%. Тези данни доказват, че германската икономика има не просто ситуационни, а структурни проблеми. Не по-различна е ситуацията с Еврозоната, която също изпадна в техническа рецесия по данни на Евростат.

Една от водещите причини за тези негативни тенденции във водещите икономики в Европа е грешната енергийна политика. През последните няколко години полиси-мейкърите направиха така, че енергийно-интензивните потребители на практика бяха поставени в невъзможност адекватно да планират производствената програма и разходите си. Извънредно високите цени на енергоносителите създадоха дисбаланси не само в рамките на предприятията, но и в социално-икономическата среда под формата на постоянно покачващи се цени на основни стоки и услуги и задълбочаваща се деформация на трудовия пазар. Това е логично, защото именно предприемачите и средната класа са гръбнака на икономиката.

Вместо заключение – предложение за решения

Пазара на електроенергия е уникален, защото търгуваната стока е специфична. Електроенергийната борса изисква почти идеален баланс между търсене и предлагане, защото все още съхранението на електроенергия в големи количества и за дълги периоди не е технологично ефективно. Всеки дисбаланс (свръхпредлагане или дефицит на електроенергия) води до негативни последици за всички по веригата. Производителите на електрическа енергия губят от нулевите цени. Системните оператори все по-трудно балансират системата, а свръхпроизводството в определени моменти създава предпоставки за проблеми с поддържането честотата на мрежата. Конкретно за България може да се изтъкне обстоятелството, че към настоящия момент са налице заявки за присъединяването на над 35 000 MW ВЕИ мощности. За сравнение – всички инсталирани мощности в българската електроенергийната система са малко над 12 000 MW. Възможностите за овладяване на ситуацията с нулевите цени са няколко:

* увеличаване на преносните капацитети, така че излишните количества да отидат там, където има търсене;

*  целесъобразна политика относно присъединяването на източници с непостоянен производствен характер;

*  осигуряването на технологично ефективни системи за съхранение на електроенергия. В България има уникално съоръжение за тази цел, което за съжаление в момента не работи - ПАВЕЦ „Чаира“. Това е истинската батерия!

*  създаване на условия за увеличаване на търсенето от страна на индустриалните потребители.

В обобщение може да се направи заключението, че огромна заслуга за нулевите цени има т.нар. „унищожение на търсенето“ (demand destruction), което се наблюдава през последните месеци в Европа. То е свързано пряко със срива на индустриалното производство и липсата на сериозен икономически растеж в Европа. Допълнителен натиск върху цените оказва и огромното количество електроенергия, произвеждано от източници с непостоянен производствен характер. А може би най-важният урок от цялата ситуация е, че нито един от участниците на пазара не трябва да съществува само за себе си.