Кузман Илиев: Необходим е балансиран бюджет

Коментар на Кузман Илиев - икономически и политически анализатор, журналист и продуцент.

Еврозоната и Германия са в рецесия, а в САЩ кривата на дохода е “обърната” (свирепа конкуренция за краткосрочен заемен ресурс), което винаги досега е предвестник на т. нар. отрицателен растеж, ерго пак рецесия. Това влияе зле на външното ни търсене - промишленост, износ на ел. енергия, икономическа активност неизбежно страдат. 

В тази стопанска конюнктура е най-важно, не просто да търсим политкоректен дефицит от 3 на сто, а да влезем в рамка и да харчим каквото икономиката генерира - тоест да имаме балансиран бюджет. Ако не за тази, то за следващата 2024г. година, бюджетът за която също скоро трябва да се подхваща така или иначе.

Все още икономиката расте - сега се правят “излишъци”, с които се топят дълговете или поне се влиза в рамка - не се трупат задължения, които стават все по-трудни за рефинансиране - с по-високи лихви. Като дойде криза и при нас - а в края на годината и мерките на БНБ за охлаждане ще се усетят по-осезаемо, - ще е късно. А приходите в хазната ще започнат да спадат. От началото на годината стопихме парите в единната сметка (фискалния резерв) с почти 40 на сто, а до две години ще удвоим дълга си като сума със 100 процента. Затова контролът върху разходите е ключов.

Засега частното потребление усеща удара, което значи обедняване и е гарнирано с намален разполагаеми доход на домакинствата във времето, заради покачване на лихвите по кредити на домакинства и бизнес. Фирменото кредитиране се оскъпява осезаемо впрочем.

Инвестициите (бруто образуване на основен капитал), които трябва да ни издърпат напред са под 14 на сто от БВП, като в началото на века бяха над 30 на сто. Декапитализираме се. Де-индустриализираме се. 

Link: https://shorturl.at/imoqS

Основен риск пред икономиката ни е да не тръгнем на юруш да изстискваме фирмите за данъчни приходи - именно техните инвестиции ще издърпат растежа и производителността. “Отличници на хартия” пред партньорите ни няма да ни зарадва при сблъсъка с реалността. Издръжка, персонал, брой на ведомства за трудоустройване на близки или партийни функционери, непривични задачи по управление на имоти, възможно концесиониране на дейности на държавата - “сланинка за рязане” колкото си искаме…

Крайно време е да се светнем, че ако вдигаме пенсии, а половината пенсии се плащат от данъци (а не осигуровки) и не са финансирани с растеж на БВП, а с нов дълг - то в един момент ще вдигаме данъци и осигуровки неизбежно. Което за демографски катастрофирала страна е ад. А с такава демография и натиск върху пазара на труда - конкуретоспособността ни е незавидна. Просто “няма хора” и разходите за труд на бизнеса изпреварват чувствително ръста на производителността ни.

Друг недотам разчетен риск е подсигуряване на енергийната ни сигурност с оглед на безумния въглероден данък (въглеродни квоти), смазващ въглищните ни централи и техническите предизвикателства пред работата на единия от двата ядрени блокове, с които разполагаме. 

Въглищата ни за май генерираха с 60 на сто по-малко ток на годишна база и реално станахме и нетен вносител на ток за същия месец - следствие на свиващото се производство у дома и навън. Докато няма адекватни батерии, които да складират ел. енергията, балансьор като газови и въглищни централи е незаобиколим. Всичко друго е фантасмагория и подобна икономическа политика само ще спъва икономическото развитие на страната ни.