Какви рискове крие краят на "евтините пари"

Европейската централна банка започна обръщането на лихвения цикъл с първото увеличение на лихвените си проценти от 11 г. насам. Подходът на ЕЦБ бе оценен като агресивен, защото в продължение на месеци подгряваше публиката за покачване с 0.25%, но в последния момент взе решение за увеличение с 0.50%. Този ход на централните банкери във Франкфурт се обуславя от значително изоставане на ЕЦБ при затягането на политиката й в сравнение с другите водещи централни банки и особено от Федералния резерв на САЩ.

Решенията на Европейската централна банка рефлектират и върху България поради това, че икономиката на страната ни е тясно свързана с европейската, а валутата ни е обвързана с еврото чрез паричен съвет и фиксиран курс, а и от 2020 г. и чрез валутния механизъм ERM II и приемането ни в Европейския банков съюз.

Търсени ефекти и потенциални рискове

Най-непосредствените ефекти от обръщането на лихвения цикъл са няколко. Когато централните банки използват покачването на лихвите като инструмент за контрол върху инфлацията, те стъпват върху логиката, че насърчават спестяването и ограничават инвестициите и потреблението. Очакван ефект е именно покачване на лихвите и по кредитите, и по депозитите, предлагани от търговските банки.

Промяната в политиката на ЕЦБ със сигурност ще оскъпи кредитирането. Почти всеки лихвен процент по заеми с променлива лихва вероятно ще се движи повече или по-малко в съответствие с действията на централната банка. В същото време спестовната сметка, която в момента не носи доходност, се очаква да стане поне малко по-щедра.

Разбира се, промяната на лихвения цикъл крие и съответните рискове. Особено, когато идва след десетилетие, станало известно като "ера на евтините пари". В икономически план опасенията са от "твърдо приземяване на икономиката" и вкарването й в рецесия. На първо време по-високата цена на кредитите притъпява апетита на бизнеса да търси банково финансиране, с което да прави инвестиции в техника, да разширява работната си сила или да увеличава възнагражденията на служителите си. При домакинствата би следвало по-високите лихви да ограничат желанието за теглене на потребителски и жилищни заеми, т.е. да се стигне до свиване на потреблението. Очакваният ефект е при намаляване на инвестициите и потреблението да се стигне и до забавяне на темпа на инфлацията. От друга страна обаче, тези процеси обикновено водят и да по-нисък брутен вътрешен продукт.

Друг риск, който заслужава внимание и често е посочван от БНБ, е влошаването на възможностите пред бизнеса и домакинствата да обслужват вече поети задължения. Българската народна банка изтъква, че обръщането на лихвения цикъл крие риск от увеличение на дела на необслужваните кредити и заемите в просрочие. Подобна тенденция би имала отражение върху балансите на банките - от институциите ще се очаква да увеличат разходите си за провизиране на потенциални необслужвани кредити.

БНБ взе превантивни мерки като още през миналата година увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, т.е. поиска от банките заделяне на повече капитал при евентуално влошаване на икономическата среда.

На 24 юни БНБ потвърди, че нивото на антицикличния капиталов буфер ще бъде 1.5% до третото тримесечие на следващата година. Като аргумент за взетото решение централната банка открои точно описаните потенциални рискове: "В условията на ниски лихвени проценти и засилено предлагане на заемни ресурси кредитната дейност в сегмента на домакинствата продължи да се разширява с ускорени темпове през първото тримесечие на 2022 г. Запазването на текущите темпове на кредитен растеж създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при вече ясно очертаната промяна на лихвения цикъл може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при влошаване на икономическите условия".

Колкото до ипотечното кредитиране, където експозициите са по-големи, по-дългосрочни и съответно по-рискови, ситуацията бе детайлно описана в последния доклад за България на Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Предупреждението на европейската институция бе, че търговията с жилищни имоти е източник за системен риск на финансовата стабилност в страната и има потенциал за сериозни негативни последици в реалната икономика.

"От една страна, растящите цени на жилищата означават, че стойността на обезпеченията на ипотечните кредити расте, а следователно се стига до повишаване на задлъжнялостта на кредитополучателите. От друга страна, ръстът на цените на жилищата обичайно е придружен от положителни макроикономически развития, което може да доведе до разхлабване на стандартите за кредитиране на банките. В същото време растящото предлагане на ипотечни кредити може да подложи цените на жилищата на допълнителен натиск към повишаване. В средносрочен план подобна спирала може да доведе до предизвикан от кредитите балон на жилищните цени и прекомерна задлъжнялост на домакинствата“, обясни още през февруари Европейският съвет за системен риск.

Особености на българския пазар

"Покачването на лихвите определено ще отрази на хората, които са имали намерение да предприемат покупка на имот. Те ще трябва да се приспособят и да заплащат повече лихви. За потребителското кредитиране няма да има такава сила. Със сигурност няма да виждаме двуцифрени темпове на растеж при кредитирането, каквито имаше месеци наред. Очаквам леко забавяне на растежа", коментира пред "Дивидент" финансистът Десислава Николова. 

Въпреки това по думите й интерес към имотния пазар ще има, докато инфлацията расте. Според финансиста от платформата "Моите пари" не е за подценяване страхът от инфлацията и влиянието му на пазара на недвижими имоти. "Наше проучване показва, че инфлацията има между средна и висока значимост върху нагласите на потребителите за покупка на имот. Така че според мен страхът от инфлацията и желанието потребителите да защитят парите си ще продължи в известна степен да движи пазара", отбеляза Десислава Николова.

Очакванията й са скоро да започне постепенното увеличение на лихвите по депозитите, а ЕЦБ да продължи с вдигането на лихвите си.