Умни решения на наболели проблеми – или как София може да се превърне в „умен град“

Две хиляди години откакто античните гърци са управлявали полисите от своите площади, градът би трябвало да се оформя не само като самодостатъчна и почти самостоятелна социална и административна единица, но и да се превръща в умно място, където гражданите са все по-свързани, ресурсите се управляват все по-ефективно, а обществените услуги са лесно достъпни.

Четвъртата индустриална революция, която започна през новото хилядолетиес въведе дигитализация, автоматизирането на производството и свързаността като норма в икономическите процеси и обществените отношения в глобален мащаб. Основен двигател за всичко това би трябвало да са способностите за събиране и управление на големи данни, чрез които да се оптимизира и подобрява ежедневието на гражданите.

Тази промяна няма как да подмине българските големи градове, начело със София, която през последните години се обособи като регионален ICT център с висок интензитет на чуждестранните инвестиции и все по-нарастваща роля на научно-развойна дейност в икономиката. През настоящата година столицата беше избрана от Европейската комисия за един от 100-те града на ЕС, които ще участват в мисията на Съюза за 100 климатично неутрални и интелигентни града на бъдещето до 2030 г., а през юни получи и награда за „умен град“ на годината за Югоизточна Европа на най-голямото събитие за високотехнологични услуги в региона – SEE Innovation, Technology and Sourcing Summit.

Превръщането на София в „умен“ град не подлежи на въпрос дали ще се случи, а „кога“ и „как“, затова и този факт повдига редица комплексни въпроси.

На теория прогресът изглежда значителен, но редица проблеми остават нерешени. Умните решения изискват гъвкавост и находчивост при взимането на решения. Подходът от миналия век на контрол и задаване на посоки от централната или местна власт демонстрират своята несъстоятелност в ХХI век, тъй като тромавите процедури обричат развитието на града на неуспех. От жизненоважно значение е частният сектор и гражданското общество да участват активно не просто в процеса на взимане на решения, но и в тяхното имплементиране, докато местната власт съблюдава за обществения интерес, правата на гражданите и спазването на нормативната рамка.

Ключов е въпросът за обхвата на трансформацията. Трансформацията на София ще е успешна, ако тя се случи, ако е посвеместна и всеобхватна, създавайки взаимосвързаност и ясен план с цели, които да обхванат почти всички аспекти от живота в града –от инфраструктура, транспорт, комунални услуги и енергия, до икономическата дейност, ефективното управление и опазването на околната среда.

На първо място, инфраструктурата на града все още не отговаря на нуждите на софиянци. Много части от града остават труднодостъпни, а задръстванията са ежедневие. Подходът към решаването на инфраструктурните проблеми на столицата трябва да е холистичен и да се уповава на данните и тяхното анализиране. Това ще оптимизира от една страна времето, което гражданите на София губят в пътуване всеки ден, а от друга страна ще подобри средата за живот – от качеството на въздуха, до шумът, стресът и пътните инциденти. Идеята за създаването на нискоемисионна зона в центъра беше добра идея, която, за съжаление, не успя да се реализира, след като Столичния общински съвет я отхвърли. Тя ще създаде повече ред и спокойствие в централната част на града, като подобри и качеството на въздуха, което в последните години се превръща в основно предизвикателство пред местната власт.

Същевременно създаването на дигитални системи за разплащане, комбинирани билети, отварянето на нови линии на градския транспорт, които да отговарят подобаващо на новите реалности в града, са вече факт, макар и известно закъснение. Не по същия начин седи въпросът, например, със споделеното пътуване, което можеше да бъде добра алтернатива на транспорт в един град със забързано ежедневие като София. Навлизането на компании като „Убер“ се превърна в обект на горещи дебати преди няколко години и беше последвано от забрана да се извършва такава дейност на територията на столицата. Това беше сериозна крачка назад за града и неслучайно то е отразено като най-големия минус в развитието на столицата в доклада на Consumer Choice Center за Индекса на споделената икономика за 2021 година. Столицата се намира на едно от последните места в класацията, заедно с Токио, Атина и Люксембург.

Друга българска голяма ИТ компания пък вече е приложила свое приложение за умно управление на обществения транспорт в над 35 града и търси партньорство и с българската столица. Идеята е маршрутът на един пътник да бъде адаптиран към променящата се натовареност на линиите, което от една страна да оптимизира времето за пътуване, а от друга и да намалява въглеродният отпечатък на транспортната система.

Остава отворен и въпросът с комуналните услуги и енергийната сигурност на града. София там се намира в двете крайности. Войната в Украйна, инфлацията и непрестанното увеличение на енергийните източници екстраполира ситуацията, в която се намира управлението на комуналните услуги в града.

Отново на дневен ред излезе неефективното управление на топлофикационното дружество, като безпроблемното реализиране на предстоящия отоплителен сезон е поставено под сериозен риск. Войната в Украйна ни показа, че централизираните тежки енергийни системи могат много лесно да колабират в момент на непредвидени обстоятелства с големи последици. Несигурността на доставките на газ, поставят под въпрос дали „Топлофикация - София“ ще може да задоволи отоплителните нужди на гражданите през идващия зимен период. Тази несигурност се комбинира с непредсказуемият човешки фактор при включването и изключването на индивидуално електрическо отопление, което създава директна заплаха от криза в интегритета не енергийната система - с думи прости, мрежата може да не издържи милиони хора да включват и изключват „духалки“ и климатици, докато централното топлоподаване се включва и изключва в зависимост от факта дали разполага с гориво. Към момента нито София, нито останалата част от страната разполага с интелигентна система за управление на подобни децентрализирани процеси по време на криза, макар и в Плана за възстановяване да са предвидени инвестиции в ЕСО, а столичният общински съвет най-накрая се осмели да премине към публично-частно партньорство в управлението на столичното парно. От външния мениджмънт, който трябва да има необходимите ноу-хау и капацитет, за да намери решение на натрупаните през годините проблеми, се очаква да въведе нов метод на работа, базиран върху ефективното събиране на данни и въведението на нови модерни технологии, които да оптимизират отоплението на София. Такъв модел беше приложен успешно в последното десетилетие във водоснабдяването на столицата.

Затова и днес ВиК системата на града се намира в протиположна ситуация. Ако погледнем глобално ситуацията с водоснабдяването в България, то се намира в критична ситуация, като редица области получават скъпа, неефективна и ненадеждна услуга, която е морално остаряла преди още 30 години. На фона на това, КЕВР взе решение да увеличи значително пределните цени на водата по искане на местните ВиК оператори е на път да запали първите мащабни „водни“ протести в България, като например в Раздрад, където гражданите определиха цената на водата социално непоносима, а услугата като некачествена. София по чудо остана извън тази каша, поради сравнително по-успешното управление на Софийска вода.

Далновидните решения през последните години създадоха възможност, доставянето на вода до потребителите, пречистването и отдаленето на отпадни води, както и отчитането на водата в столицата да бъдат все по-близо до 100% енергийно независими. Черпейки опит от международната си мрежа, концесионерът на Софийска вода направи 6 млн. лв. инвестиции в станция Кубратово, където метанът от отходните води на София се използва като гориво за собствена електростанция. В допълнение, на ВиК мрежата се прави денонощен дигитален онлайн мониторинг, който следи за подаваните води по разпределителната мрежа. Гражданите на София бяха устойчиво информирани през последната година-две за тези нови инвестиции в енергийна независимост и очакваха ударът на енергийната криза върху столичното водоснабдяване да бъде омекотен или напълно избегнат – което и на практика се случи с 0% поискано увеличение на цените. Управлението на водните ресурси на столицата, показаха как умните решения подобряват живота на гражданите, като им предоставят надеждна услуга, с високо качество и на достъпна цена.

Подобно предложение за дигитален мониторинг, но в сферата на сметосъбирането, беше предложено през 2021 г. Един от големите мобилни оператори работи усилено по проект за умно управление на процеса на събиране на отпадъци. Целта е да се подобри ефективността на сметосъбирането и да се намалят емисиите от дейността по сметосъбиране. Целта е активни сензори да измерват обема на контейнера, параметрите на сметопочистващия камион и нивото на отпадъци, като информацията да се подава в реално време. Така маршрутите на сметопочистващите камиони се определят автоматизирано, което води, от една страна, до по-качествена услуга за гражданите, а от друга страна, може да доведе до оптимизиране на разходите, както и до намаляване на вредните емисии.

Тънката червена нишка, която преминава през всички гореизложени примери е предизвикателството на морално остарялата нормативна уредба, която не дава адекватен отговор на настоящето в редица области. Институтър на публичното-частно партньорство, например, на този етап е напълно неприложим, поради противоречивата законова рамка. Това е задача, която Столична община, или която и да било друга голяма община, не може да реши сама, тъй като е от компетенцията на Народното събрание, но местната власт трябва инициира дебат за реформа в тази посока, тъй като е в неин интерес. Например, бързото преминаване към публично-частно партньорство в Топлофикация София в условията на криза не може да се осъществи изобщо в рамките на ресорния закон като столичният общински съвет е принуден да се „промушва“ през поръчка за инвестиции и управление.

Децентрализацията, свързаността и защитата на данните са в основата на въвеждането на технологиите от типа „умни градове“. Но инвестициите в хардуер и софтуер са обречени на провал, ако процесите зад тях не позволяват на гражданите да бъдат активни и информирани и провалът на КЕВР, ВиК операторите и кметовете при тазгодишното увеличение на водата е ясно доказателство за това. Модерният градски човек в 21-ви век не толерира централизирана, тиранична система от типа на на художествената интерпретация на Лос Анджелис в хитовия сериал „Западен свят“, където изкуствен интелект контролираше всеки един аспект от живота на гражданите.