Как ще се сложи край на бюджетните разточителства

16:13, 07 септември 2022
През 2023 г. ще има необходимост от икономии, за да се намали дефицитът
Ако бъде изпълнен така, както е одобрен от парламента, бюджетът следва да излезе на минус от 6.2 млрд. лв.

Влиятелни институции като Европейската комисия (ЕК) и Международният валутен фонд (МВФ) вече публично потвърждават лансираната още през юли от редица български икономисти и финансисти теза, че държавите трябва да оптимизират публичните си разходи, за да не се възпрепятстват опитите за поставяне на инфлацията под контрол и за да не дестабилизират националните си бюджети. Тези препоръки важат с още по-голяма сила за България, тъй като страната ни няма възможност да води собствена монетарна политика и фискалните инструменти са явяват основен стълб за туширането на ръста на цените. 

Още при приемането на бюджетната актуализация бе казано, че е важно бюджетът да не бъде натоварван със значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи, тъй като така се създават рискове от влизане в инфлационна спирала. Още повече този подход във фискалната политика може да създаде необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците или чрез орязване на разходите. Случи се обаче друго и в крайна сметка разходите бяха увеличени, което тепърва ще изкривява финансовата рамка.

От последните изказвания на служебния финансов министър Росица Велкова може да се направи заключение, че моментът за крайни икономии или вдигане на данъци вероятно още не е дошъл. Експерти обаче посочват, че той ще дойде в обозримо бъдеще. На практика рецесията в Европа вече се оценява като неизбежна, а това рано или късно ще се пренесе и у нас поради икономическата и финансовата ни свързаност с Европейския съюз. При забавяне на икономическата активност и по-слаб растеж, а и при потискане на инфлацията държавният бюджет ще има нужда от прекрояване, тъй като приходите в него ще намалеят. 

В същото време обаче разходите продължават да се покачват. И макар че към края на август има бюджетен излишък от 1.65 млрд. лв., това е моментна картина. Тенденцията в следващите месеци рязко ще се обърне и ако бъде изпълнен така, както е одобрен от парламента, бюджетът следва да излезе на минус от 6.2 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на тази година. Още повече според прогнозите на МФ само на база на данъчните промени, гласуваните компенсации и увеличените пенсии и заплати след актуализацията, за догодина се очертава дефицитът да скочи до 11.4 млрд. лв., или 6.8% от БВП.

Тази "червена лампа" предполага все някакви икономии. Засега финансовият министър Велкова казва, че финансовата дисциплина не означава непременно рязане на разходи за социални политики, а по-скоро таргетиран подход при изразходването на средства от хазната.

Като начало се посочва възможността помощите от бюджета да се насочат само към уязвимите домакинства и икономически сектори, а не както досега - да се раздават "на калпак". Изглежда необходимо и оптимизиране на някои антикризисни програми, например схемата за дотиране на цените на горивата и тази за подпомагане на бизнеса заради цената на електроенергията. Друга тежест може да се окажат и индексациите на заплати в държавния сектор.

Логично е да се погледнат и проблемите в пенсионната система. С актуализирания Закон за бюджета на ДОО за 2022 г., допълнителният трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига възлиза на 8.3 млрд. лева. "Сметките ни показват, че през идните три години около половината от разходите за пенсии за трудова дейност от държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани с трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига от постъпленията от осигурителни вноски“, казва служебният финансов министър.

По думите й това показва огромно изкривяване в принципите, на които е изградена всяка една пенсионна система, а именно доходът от пенсията на всеки един да съответства на осигурителния му принос. 

Европейската комисия вече показа жълт картон на България, като посочи, че бюджетният дефицит на България надхвърля заложения праг от 3% от БВП, а за него значително допринасят текущи разходи като разнообразните антикризисни мерки. Основната критика на Брюксел бе, че България не контролира достатъчно добре нарастването на текущите си разходи. Те ще допринесат с 1.4 пр. пункта за дефицита, а основна част от тях са увеличението на пенсиите (0.6% от БВП) и на заплатите (0.3%), антикризисни мерки за смекчаване на инфлацията (0.2%). И според ЕК някои от мерките не са достатъчно целенасочени.

Негативният сценарий предполага процедура на Европейската комисия за свръхдефицит срещу България. Тогава под диктовка отвън бъдещо правителство ще трябва не само да оптимизира разходната част на бюджета, а да изпълнява доста по-сложна и строга програма за икономии.

Етикети:
ЕК, инфлация, министерство на финансите, бюджетни разходи, Росица Велкова, бюджет 2023
Водещи новини

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Подкрепата от Банката на ЕС за България се е увеличила над два пъти

13:35, 28 Февр 24

ПП-ДБ настояват за нови ВСС и главен прокурор, за да влязат в коалиция с ГЕРБ

12:24, 28 Февр 24

Най-нови

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Със или без САЩ, не може да позволим на Русия да спечели, заяви Фон дер Лайен

18:01, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Кристалина Георгиева: Не съм фокусирана върху търсенето на втори мандат като шеф на МВФ

14:55, 28 Февр 24

Още от Анализи