Инфлацията остава неприемливо висока до 2025 г.

Федералният резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) публично потвърдиха очакванията, че инфлацията в САЩ и Европа ще остане над целта им от 2% поне до 2025 г., въпреки агресивното затягане на паричната политика. Именно това инфлационно равнище се определя от двете водещи централни банки като приемливо. В България, макар БНБ да не залага инфлационна цел, прогнозите и на централната ни банка, и на Европейската комисия сочат, че равнището също ще е над това здравословно ниво в следващите години. 

Тенденциите в САЩ и Европа

Целта от 2% може да се смята за меродавна, тъй като стъпва върху икономическата логика, че лекото годишно покачване на инфлацията всъщност стимулира бизнес активността и потреблението, съответно и икономическия растеж. Според редица икономисти тази здравословна инфлация означава парично предлагане, което води до повече търсене на стоки и услуги и увеличава производството, за да се задоволи по-голямото търсене. 

Последните прогнози на Федералния резерв обаче показват, че САЩ ще се върнат към това приемливо инфлационно ниво към 2025 г. Лаконично централната банка казва, че в следващите години американската икономика може да мине през период на стагфлация, т.е. висока инфлация и слаб растеж, както и през рецесия - период на нулев растеж или свиване на икономиката. 

В началото на септември Европейската централна банка повиши значително прогнозата си за инфлацията в еврозоната и сега се очаква тя да бъде на средно равнище от 8.1% през 2022 г., 5.5% през 2023 г. и 2.3% през 2024 г., т.е. отново целта от 2% ще бъде достигната не по-рано от 2025 година. В това време растежът на икономиката на валутния съюз ще върви отчетливо надолу - очаква се растеж с 3.1% през 2022 г., 0.9% през 2023 г. и 1.9% през 2024 г.

Какви са прогнозите за България

Същите тенденции личат и в прогнозите на БНБ и Европейската комисия за България. През юли и двете институции завишиха съществено очакванията си за инфлацията. Експертите в Брюксел повишиха прогнозата си за инфлацията в България за 2022 г. до 12.5%. Българската народна банка дори стига по-далеч - до 14.7%. Според ЕК през 2023 г. се очаква инфлацията да се забави до 6.8%, а според БНБ до съответно 3.8% и 3.1% - през 2024 г.

Следва да се има предвид и че постигането на приемливо ниво на инфлацията у нас е по-сложно, защото страната ни няма възможност да води собствена монетарна политика и фискалните инструменти са явяват основен стълб за туширането на ръста на цените, а и потенциално привнесената от Европа рецесия.

Ето защо не е странно, че влиятелни институции  като Европейската комисия и Международният валутен фонд (МВФ) потвърждават лансираната от редица български икономисти и финансисти теза, че държавата ни трябва да оптимизира публичните си разходи, за да не се възпрепятства опитите за поставяне на инфлацията под контрол и за да не дестабилизира националния бюджет.

Напоследък именно финансовата дисциплина у нас е повод за полемики, след като служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че 2022 г. ще приключи с дефицит от 6.2 млрд. лв. (4.1% от БВП), а за догодина се очертава дефицитът да скочи до 11.4 млрд. лв., или 6.8% от БВП.

Това предполага поемане на нов дълг, с който да се покрият тези дефицити, а и да се рефинансират стари задължения, а на фона на действията на Федералния резерв и ЕЦБ по затягане на паричната политика намирането на финансиране освен по-необходимо, вече ще бъде и по-скъпо.