Хаосът с държавния бюджет

12:16, 16 ноември 2022
Политиците може да забъркат тотална каша при предстоящите гласувания на бюджетните закони
Асен Василев срещу Росица Велкова за удължителния бюджетен закон
„Продължаваме промяната“ и БСП яростно се противопоставят на подхода на продължаване на действието на стария бюджет, казвайки, че е недопустимо замразяването на доходите и помощите в условията на двуцифрена инфлация

Вече няколко седмици парламентът е арена на интензивни политически разговори за държавния бюджет през 2023 г. Но макар изказаното намерение от политическите партии да се съгласуват за възможностите на държавната хазна и да тушират отрано популистките предложения да е похвално, разговорите между отделните парламентарни групи по-скоро ги вкарват в нови задънени улици и създават предпоставки за тотален хаос при предстоящите гласувания в пленарна зала.

В същината си публичните преговори за бюджета са изпразнени от съдържание, защото не отговарят нито на въпросите, които вълнуват домакинствата, нито на тези, които интересуват социалните партньори и финансовата общност.

На първо място, все още няма никаква яснота каква ще е политиката по доходите през следващата година - тема номер едно за гражданите, които в последните години преживяват криза след криза. Освен това, не се дават никакви конкретни отговори за бизнес средата, което лишава предприятията от възможност да планират дейността си, които също бяха изправени до стената след пандемията и високите цени на енергията.

Мъглата около финансовата рамка и параметрите на дефицита, дълга и възможностите за финансирането на хазната пък поставя в шах цялата финансова общност, която очаква благоразумен подход към бюджетна консолидация и анти-инфлационна политика, която е в унисон с промените в паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) за намаляване на търсенето, които през режима на паричния съвет се транспонират сравнително бързо и в България.

Задава ли се юридическа каша

Заради дълбоката политическа криза и в опит да отпуши процеса по съставяне на редовен кабинет, служебното правителство внесе в парламента т.нар. удължителен закон за държавния бюджет за 2022 г., чрез който държавата ще може да изпълнява плащанията си към администрациите, доставчици и кредитори, но замразява размера на минималната работна заплата, пенсиите и социалните помощи до приемането на редовен бюджет за 2023 г.

Този законопроект бе подкрепен от Комисията по бюджет и финанси в парламента преди седмица и скоро ще бъде придвижен до пленарната зала, където също се очаква безпроблемното му одобрение. Големият залог обаче е какво ще се случи след това.

„Продължаваме промяната“ и БСП яростно се противопоставят на подхода на продължаване на действието на стария бюджет, казвайки, че е недопустимо замразяването на доходите и помощите в условията на двуцифрена инфлация.

Бившите им партньори от „Демократична България“ пък не харесват удължителния закон по съвсем различни причини – не давал гаранции, че дефицитът ще се впише в рамката от 3% за 2023 г.

ГЕРБ и ДПС подкрепиха служебния кабинет с мисъл, че може би ще са част от бъдещо управление, отчитайки, че удължаването на стария бюджет намалява риска от популистко наддаване и следва финансите на държавата да се определят от редовен кабинет.

За съжаление политическите преговори, които продължават да текат, не дават еднозначен отговор какво ще се случи с т.нар. удължителен закон.

Според служебния финансов министър съгласно сегашното българско законодателство дописване на удължителния закон между двете четения изобщо не е възможно. Така че ако идеите той да бъде прекроен в посока по-големи заплати и пенсии бъдат реализирани, като нищо текстовете може да се озоват в Конституционния съд.

Реално пред ПП и БСП, които изтъкват, че самият служебният кабинет с този удължителен не спазва разпоредбите на Конституцията и Закона за публичните финанси, остава опцията да форсират решение на парламента, с което изпълнителната власт да бъде задължена да внесе базов вариант на Бюджет 2023.

Така наречените публични преговори между партиите обаче не дават отговор и на въпроса дали такова проекторешение ще събере необходимата подкрепа.

Проблемите

Разбира се, удължителният закон си има своите недъзи. Един от тях е, че не адресира мерки срещу инфлацията, която по данни на НСИ към октомври е 17.6%. Така българските власти минират усилията на централните банки да намалят търсенето чрез затягането на лихвената и паричната политика.

Също така липсата на каквито и да е сценарии за приходите, разходите, растежа на БВП, дефицита и дълга през 2023 г. изправят Министерството на финансите пред предизвикателства с набирането на средства от дълговите пазари. Тези обстоятелства плюс политическата криза увеличават сериозно рисковата премия по правителствените книжа, намаляват интереса на инвеститорите към тях, което води до ситуацията, в която те предлагат висока доходност, за да ги купуват, а в някои случаи доходност извън интереса на финансовото министерство.

„Как ще се правят дългови емисии без прогнози, перспективи. Досега правителството тестваше с някакви малки емисии от по 200 до 500 млн. лева. А ако трябва да тества пазарите с 1-2 милиарда каква лихва ще получи догодина?“, коментира във вторник пред „Дивидент“ икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов.

Хаосът в парламента и в публичните финанси си има конкретна цена. Според прогнозни данни на МФ през следващите години драстично ще повишат бюджетните разходи за лихвени плащания: през 2022 г. те са 600 млн. лева, през 2023 г. се очаква да нараснат до 832 млн. лева, а за 2025 г. до 2.6 млрд. лева. Тоест немарливото отношение към бюджета прави така, че тези средства да не отидат за здравеопазване, образование и култура, например.

Какъв е изходът

Засега най-големи шансове за излизане от сложния бюджетен лабиринт има само ако политическите разговори бъде заменени от експертни. Такъв дебат се очаква, защото между двете четения на бюджетните закони представителите на ресорната комисия в парламента ще съставят работна група, която да обсъди внесените промени от депутати. В рамките й вероятно ще бъдат поканени синдикати, работодатели, местните власти и финансисти. В рамките на тази работна група вече се очаква да се борави с числа и сценарии, а надеждата е в края на политическите лидери да бъде представен балансиран вариант за държавния бюджет. Приемането на такъв вариант обаче означава всички партийни вождове да направят крачка назад в исканията си, което поне на този етап изглежда малко вероятно.

Етикети:
дълг, пенсии, заплати, Бюджет 2023, удължителен закон, дефицит
Още от Анализи