Скъпото "безплатно" саниране започва отначало

15:08, 12 октомври 2022
С 1.4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и нови условия програмата за саниране ще опита да махне етикета си "спорен проект"
Голямото "безплатно" саниране започва наново
За новата програма за саниране правителството твърди, че е поправило много от грешките на предишната програма. Улеснени са и част от изискванията за кандидатстване

В очакване на първия транш от евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) започна поетапното отваряне на процедурите по различните програми. Дойде редът и на добре познатата програма за енергийна ефективност, популярна в обществото като „безплатно саниране“. За новия програмен период санирането на многофамилни жилища ще погълне над 1.4 млрд. лв., а обещанията са, че недъзите на предишната схема са премахнати.

Преди да помислим за новата програма няма как да не си припомним историята с т.нар. „безплатно“ саниране на старите блокове, което стартира още през 2014 г. Тогава програмата беше представена с големи обещания - старите панелни блокове да станат цветни и красиви и то предимно с европейски пари. В движение обаче програмата се промени, защото нямаше как да изпълни обявените цели, тъй като бе съпътствана от някои недобри практики. 

Идеята на програмата и от къде идваха парите

Като цяло идеята за програмата беше добра. Санирането трябваше да е безплатно за собствениците, а крайната цел беше постигането на енергийна ефективност на сградите. Тогава се създаде Фонд за енергийна ефективност, който да финансира програмата чрез заем от 1 млрд. лв. от Българската банка за развитие.

От къде ще дойдат парите за саниране беше абсолютно ясно. Както беше категорично записано, собствениците няма да имат самоучастие. И така 75% от средствата идваха от еврофондовете и 25% от държавата. На практика обаче част от средствата за саниране постъпваха от данъци, т.е. "безплатното" саниране за едни се плащаше с данъците на всички. Този проблем бе констатиран в анализ на Института за пазарна икономика. Изчисленията на икономистите показват, че ползите са за много малко част от обществото - санирани са между 4-6 хиляди блока от около 70 хиляди панелни многофамилни сгради или около 7%. Затова от ИПИ стигат и до заключението, че програмата е "типичен пример на преразпределителна политика, която лежи на принципа на концентрирани печалби и разпръснати загуби".

Доказателството, че „няма безплатен обяд“

Програмата започна с фалстарт заради недомислените изисквания за кандидатстване. Тогава МРРБ беше твърдо решено да отпусне обещания 1 млрд. лв. и направи промени и то няколко пъти. Първоначално, за да бъде одобрена една сграда тя трябваше да има минимум 36 апартамента и всички собственици да участват в сдружение. Това стана проблем, тъй като част от хората не могат да бъдат намерени или не живеят в страната. Така изискванията бяха улеснени – с по-малък брой апартаменти и съгласие от 95% от собствениците.

Поетапно се приемаха нови изисквания като разширяване обхвата на програмата:

- Реши се освен панелни блокове, които бяха във фокуса, да се санират и тухлени малки кооперации.

- През 2015 г. дори беше променен Законът за етажната собственост и се забрани санирането на отделни апартаменти, защото това утежнявало конструкцията на сградата. С други думи ако един собственик иска да ремонтира може да го направи само ако убеди 95% от съседите си да санират целия блок.

Провалът на програмата беше сигурен с решението за въвеждане на ориентировъчни цени за санирането. Общините трябваше да се придържат към тях, сключвайки договори със строителните фирми. По програмата обаче кандидатстват собственици на блокове в различно състояние и стойността на ремонтите варира в големи граници.

Стана ясно и, че след като държавното финансиране от 1 млрд. лв. от данъкоплатците тези 25% ще станат самофинансиране на собствениците. Обяснението беше, че първоначалната безвъзмездна помощ е била за поощрение на собствениците и следват години на „дисциплиниращ ефект“. С други думи безплатното приключи бързо.

Без много шум програмата спря през 2017 г.

Правителствената програма беше прекратена заради изчерпване на финансирането. От обявените за саниране 2022 сгради напълно готови бяха 527. Останалите одобрени проекти все още са на изчакване. Това доведе до сметката, че за един блок трябва да са харчени по близо 1 млн. лв. Освен това имаше и редица сигнали за съмнително качество при изпълнението на дейностите. 




Какво е записано в новата програма?

За новата програма за саниране правителството твърди, че е поправило много от грешките на предишната програма. Улеснени са и част от изискванията за кандидатстване. Над 1.4 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат вложени в санирането на сгради с минимум 4 самостоятелни жилища и повече от един собственик във всички 265 общини на страната, а процедурите ще се управляват от общинските администрации.

Отпускането на средствата ще става на два етапа. При първия ще може да се кандидатства до 31 март 2023 г., като сдруженията на собствениците ще получат безвъзмездно 100% от средствата за саниране. Вторият етап за кандидатстване ще продължи до 31 декември, 2023 г., като одобрените жилищни сгради ще получат 80% безвъзмездна финансова помощ от плана, а останалите 20% ще са за сметка на собствениците.

Собствениците ще са задължени да регистрират сдружение с най-малко 67% съгласие за участие в програмата, както и 100% съгласие за изпълнение на строително-ремонтните дейности.

От МРРБ уточниха, че няма да важи принципът, че който кандидатства първи ще е по-напред в списъка за саниране. Това е решението въпреки, че около 1500 сгради, одобрени по предишната програма, са в режим на изчакване от години.

Етикети:
енергийна независимост, МРРБ, саниране, Лиляна Павлова
Още от Анализи