Футбол без хазарт – мисия невъзможна

През последните години на пазара на хазартни услуги и онлайн спортни залози в България навлязоха много нови играчи. Очевидно тази ниша на територията на страната ни е доходоносна а, чрез ефективната си маркетингова дейност и възможностите, които представя на своите клиенти – определено този бизнес е стъпил на здрава почва.

Редица знакови лица от спорта и не само презентират услугите на този бранш в немалка част от рекламните блокове. В огромна степен усилията на хазартните компании са насочени към професионалния футбол. Не е случайно, че първото ниво на футбола у нас носи името „Ефбет Лига“ от сезон 2019/2020 г. и това ще продължи поне до 2025 г., тъй като през изминалата година договорът между БФС и букмейкърската компания беше удължен с още 4 години. Освен всичко и турнирът „Купа на България“ прие името на друга бетинг фирма – "Sesame Купа на България", след като стана спонсор на формата от началото на годината. На практика двата основни турнира вече са под шапката на компании от този бранш.

Предистория и финансиране на българския футбол след промените

След промените от 90-те и въвеждането на демократичния режим у нас, футболните клубове на практика трябваше да започнат да функционират на пазарен принцип. Чрез редица юридически премеждия и съмнения за сенчесто финансиране, през 1998 година се взе решение всички професионални клубове да бъдат пререгистрирани като търговски дружества. Според много специалисти резултатите от това решение са свързани предимно с фалити на футболни клубове, преструктурирания и дългосрочна финансова нестабилност, породена от натрупани дългове.

За съжаление моделът на финансиране в огромна част от професионалните клубове не се е променил и до днес. Много често той е описван като „моделът бащица“, като основните му характеристики са свързани с еднолично управление на клуба, чрез генериране на заеми от фирми, близки до други и/или негови бизнеси. Самото функциониране на такъв тип финансиране не е непременно лош, тъй като в големи европейски отбори капиталът е съсредоточен в един човек, но управлението на професионалния футбол в рамките на дружеството е печелившо. Разликата идва от там, че при нас „инвестициите“ под формата на финансиране на дадения клуб, често се превръщат в отчисления на някои от успешните бизнеси на собственика, пряко или индиректно подпомагани от държавата.

Освен средствата, които отделя собственика и/или общината за дадения футболен клуб, отборите са финансирани и от спонсорски договори. След промените до днес се наблюдават и структурни изменения в тази насока. През 90-те години, водещите футболни клубове бяха подпомагани от застрахователни компании, консорциуми и холдинги в различни индустрии. Безспорно най-успешния сезон в рамките на европейските клубни турнири от тогава е 2005/2006, когато трите топ клуба в България (ЦСКА, Левски, Литекс) влизат в груповата фаза на турнира „Купата на УЕФА“. Интересен факт е че генералните спонсори на трите клуба тогава са мобилните оператори у нас.

Към днешна дата над 70% от всички клубове с професионален статут от Първа професионална и Втора професионална лига са с основен или второстепенен спонсор – букмейкърска компания. При някои от клубовете спонсорските договори с бетинг компаниите, покриват немалка част от общите разходи за възнаграждения.

 Най-голям финансов ресурс под формата на спонсорски договори от същите компании получават водещите отбори в ППЛ – ЦСКА, Левски, Лудогорец, съответно:

Къде седи България спрямо другите държави, членки на УЕФА?

Вероятно за първи път темата по отношение на спонсорите на първенствата под шапката на УЕФА беше засегната в Бенчмаркинг репорта на организацията от 2017-а година. Тогава европейската футболна централа направи преглед на видовете спонсорства в зависимост източника на средства, където водещо място върху фланелките на футболистите, заемат букмейкърските компании в 26 от всички първенства в Европа.

През последните няколко години, хазартните компании заемат челно място по статистиката на УЕФА и за генерално спонсорство на клубовете, като прираста при финансирането им към клубовете нараства спрямо този към държавите, които прилагат рестрикции към този вид подпомагане.

Интересно е да се каже и че нараства делът на партньорствата между клубовете от водещите европейски първенства и NTF платформите и крипто компаниите – така например в Испания те са 20.

Колко всъщност генерират първенствата в Европа от хазартните компании?

Клубовете от всички първенства в Европа са генерирали около половин милиард долара през последния отчетен сезон 2020/2021 година. Това показват данни на GlobalData. Водещи разбира се са Англия, чиито клубове имат традиционно високи приходи от продажба на телевизионни права, където чести рекламодатели и спонсори са компании от букмейкърския бранш. Отборите от Висшата лига заемат 30% от общия пазарен дял по спонсорство от бетинг компаниите на стария континент.

Влиянието на хазартните компании става все по-осезаемо в европейските първенства. 

В България те са станали неизменна част от структурата на финансиране на клубовете от професионалните лиги. Така се създава бъдеща възможност за промяна на едноличния модел на управление (в голяма част) на клубовете ни.