ЕС може да смени фискалните правила в деликатен за България момент

14:45, 19 септември 2022
Предвидено е ЕК да представи първите си предложения през октомври, а разговорите да продължат до средата на 2023 г.
Предвидено е ЕК да представи първите си предложения през октомври, а разговорите да продължат до средата на 2023 г.

В Европейския съюз се задава нов дебат за реформа на фискалните правила на фона на натрупващи се кризи през последните няколко години - първо от пандемията с COVID-19, а след това от войната в Украйна, която отприщи енергийната криза и рекордна инфлация. Според сегашните правила публичният дълг трябва да бъде под 60% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дефицит под 3% от БВП. Тези изисквания обаче не се спазват от редица страни-членки, понастоящем и от България. 

Пандемията остави много държави с дълг доста над 100% от БВП, като в Гърция е около 185%, а в Италия е около 150%. Дефицитите за 2021 г. често са два пъти над лимита, поставен от ЕС. Последва войната в Украйна, която увеличи инфлацията и цените на енергията и принуди правителствата отново да разработят мерки в помощ на домакинствата и бизнеса, което пак ще вдигне дефицитите и дълговете им.

Всички тези обстоятелства реално лишават страните от ЕС от възможността да се придържат към правилото, че трябва да намаляват дълга всяка година с 1/20 от разликата между настоящото му ниво и равнището 60% от БВП.

Какво се предлага, ще се приеме ли и кога

В своята реч за състоянието на ЕС председателят на Европейската комисия посочи, че фискалните правила, известни като Пакта за стабилност и растеж, ще бъдат реформирани, тъй като това е тема, която от години предизвиква напрежение между северните и южните страни.

"Бъдещето на нашите деца се нуждае както от това да инвестираме в устойчивост, така и да инвестираме устойчиво“, каза Фон дер Лайен, отбелязвайки, че високият дълг е "нова реалност“.

"Имаме нужда от фискални правила, които позволяват стратегически инвестиции, като същевременно запазват фискалната устойчивост. Правила, които са подходящи за предизвикателствата на това десетилетие", добави шефката на ЕК. 

Изказването й се сметна за лаконично, тъй като бе посочено единствено, че реформираните правила трябва да предложат повече гъвкавост и ангажираност за инвестиране в национални проекти, но също така и по-голяма отчетност и контрол.

Настоящият дебат за реформа на правилата се върти около изискването към държавите да намаляват ежегодно нивата си на публичен дълг. Друго предложение е инвестициите в зелени технологии и отбрана да не се начисляват при наблюдението на изпълнението на правилата.

Германия например предлага правителствата да намаляват своя структурен дефицит всяка година с най-малко 0.5% от БВП , докато достигнат баланс. Според Берлин тези икономии в съчетание с икономически растеж ще допринесат достатъчно и за намаляване на дълга. 

В същото време Франция, Италия и Полша твърдят, че правилата трябва също да им позволяват да приспадат от изчисленията на дефицита пари, изразходвани за отбрана или за постигане на технологичен суверенитет, тъй като тези инвестиции ще се изплатят в бъдеще.

Предвидено е ЕК да представи първите си предложения през октомври, а разговорите за промените във фискалните правила да продължат до средата на 2023 г. Твърди се, че ЕС може да се обедини около финален вариант, близък до германското предложение. 

Деликатен момент за България

Темата за фискалната дисциплина е актуална и у нас. Дебатът започна, след като служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че 2022 г. ще приключи с дефицит от 6.2 млрд. лв. (4.1% от БВП), а за догодина се очертава дефицитът да скочи до 11.4 млрд. лв., или 6.8% от БВП.

Разбира се, това предполага поемане на нов дълг, с който да се покрият тези дефицити, а и да се рефинансират стари задължения.

Първата порция новоемитиран дълг е факт от 16 септември, когато МФ съобщи, че пласира на международните капиталови пазари облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2.25 млрд. евро. Първият транш е със срочност 7 г., обем от 1.5 млрд. евро и лихвен купон 4.125%. Вторият транш е със срочност 12 г., обем от 0.75 млрд. евро и лихвен купон 4.625%.

Трябва да се има предвид и че в условията на затягаща се политика и покачващи се лихви от страна на централните банки, дългът освен необходим, вече ще бъде и по-скъп. 

"Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява тенденциите на международните пазари за поскъпване на паричния ресурс в условията на глобална икономическа и политическа несигурност“, коментира финансовият министър Росица Велкова.

Етикети:
дълг, ЕС, реформа, фискални правила, дефицит
Още от Анализи