Електроенергетиката в България – устойчива, но не и без предизвикателства

През първите два месеца от 2023 г. електроенергийната система на България за пореден път доказа своята устойчивост. И докато през м. януари 2023 г. потреблението на електроенергия не регистрира резки пикове, най-вече заради необичайно топлото време, то през втората десетдневка на м. февруари 2023 г. в страната имаше по-ниски температури, които повишиха товара на електроенергийната система. Особеностите на електропотреблението в България са такива, че основният консуматор на електрическа енергия са домакинствата.

При тези условия, всяка една промяна във времето, изразена в по-ниски температури през зимните месеци, се отразява в повишаване на товара. Затова е необходимо страната ни да има маневрени мощности, които в относително бърз порядък да повишат мощността си така, че да могат да покрият по-високия товар в електроенергийната система.

Генериращите мощности безпроблемно се справят с върховите и подвърхови товари. Това се случва най-вече благодарение на маневреността на въглищните централи. Те отдавна са се доказали като фундаментално важни и в периоди на пиково потребление, заради технологичните си възможности за регулиране на електроенергийната система.

Покрай плановете за извеждане на въглищните ТЕЦ като водеща мярка за изпълнението на спорните „климатични цели“ на ЕС, полиси мейкърите трябва сериозно да се замислят дали това е възможно и какво ще струва на стабилността на цялата българска енергетика. Ето защо всякакво затваряне на въглищни мощности в краткосрочна перспектива ще се отрази неблагоприятно на електроенергийния баланс и адекватността на енергийната система.

А когато става дума за електропроизводство и участие на конвенционалните централи, то за първите два месеца от годината кондезационните ТЕЦ са произвели общо 4,32 TWh (или 51,1% от електроенергията в страната). Делът на ядрената енергия за този период е 36,4% (3,08 TWh), а възобновяемите източници са осигурили 12,5% (1,06 TWh) от електропроизводството в страната.

Въглищните централи трябва да бъдат нащрек

В края на м. февруари 2023 г. цената на въглеродните емисии в рамките на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) в ЕС достигна 100 евро на тон/CO2. Това означава, че въглищните централи неминуемо ще повишат производствените си разходи, което ще се отрази върху себестойността на произвежданата от тях електроенергия. И докато до скоро този ефект донякъде беше париран от високите ценови равнища на електроенергийната борса, особено в сегмента „ден напред“, то евентуално бъдещо „охлаждане“ на пазарите в комбинация с високи въглеродни квоти, би върнало въглищните централи обратно в коловоза на трудното финансово-икономическо оцеляване. Освен това при подобен сценарий цените на електроенергията ще бъдат поставени пред допълнителен натиск.

Некоректно е да се твърди, че въглищните централи излизат от играта по „пазарни причини“.