Електроенергетиката като част от енергийната стратегия на България – неотложен приоритет

От 2020 г. насам България няма действаща енергийна стратегия. Системната политическа криза, липсата на стратегически хоризонти у полиси-мейкърите и неразбирането сложността на енергийната система са само част от причините, поради които енергийна стратегия така и не може да се приеме.

Защо енергийната стратегия е важна за развитието на електроенергетиката у нас?

Основната цел на стратегическото планиране в енергетиката е да зададе посоката, или да очертае контурите на бъдещото развитие на енергетиката в условията на системна нестабилност в сектора не само у нас, но и в целия свят. Тънкият момент в съвременното енергийно планиране е, че то трябва да отчита интересите и да взаимодейства пряко с всички заинтересовани страни – от производителите на електроенергия, през системните оператори, разпределителните дружества, търговците на електроенергия и не на последно място – потребителите, без значение дали са индустриални консуматори или домакинства. В тези условия правилният подход при изготвянето на бъдещата енергийна стратегия би бил тези заинтересовани страни да бъдат активно въвлечени, в т.ч. и с инвестиционна дейност при изпълнението на заложените цели.

Интегрална част от енергийната стратегия трябва да бъде и индустриалната стратегия, защото именно индустрията и предприемачите са истинския мотор на икономическото развитие и благосъстоянието на нацията.

След 2020 г. на практика цялата енергийна стратегия на Европейския съюз е подчинена на основната (и меко казано спорна) цел за скоростно намаляване емисиите въглероден диоксид (CO2) и превръщането на Европа в „климатично-неутрален“ континент след 2050 г. Тези стремежи неминуемо ще бъдат транспонирани и в българското стратегическо планиране, като основната задача логично следва да бъде какво ще се случи с въглищната енергетика на страната, която осигурява над 50% от електроенергийния баланс към 2022 г.?

В този смисъл фокусът на бъдещата енергийна стратегия трябва да падне върху възможностите за максимално удължаване срока на експлоатация на въглищните централи и мерки по технологичната трансформация на въглищните комплекси на разумна цена и с максимална ефикасност. Задължително енергийната стратегия и прилежащите ѝ документи трябва да включват и мерки, отговарящи на социално-икономическите предизвикателства, трудовия пазар в региона, запазването на енергийните знания и кадровия потенциал на въглищните региони. Запазването работата на въглищните централи, особено в краткосрочен план, е свързано с множество усилия в полето на енергийната дипломация, т.е. то изисква активни политически действия и държавническо поведение.

Разписаните в приетия План за възстановяване и устойчивост мерки по намаляването на въглеродните емисии и невъзможността за възползването от дерогация по отношение на държавната помощ за въглищните централи след 2025 г. създават огромна заплаха за цялата въглищна енергетика в България, оттам и за енергийния баланс на страната.

Енергийната стратегия трябва да очертае контурите за изграждането на нови енергийни мощности. Въпреки, че стратегия вече трета година няма, фокусът на развитие логично попада върху изграждането на огромни ВЕИ мощности. Така например заявките за присъединяване към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) до средата на 2023 г. надхвърлят 40 000 MW, което е над три пъти повече от всички инсталирани мощности в България към момента. Това показва, че ВЕИ индустрията се развива, въпреки липсата на енергийна стратегия. Друг е въпроса за целесъобразността на заявените за присъединявани мощности.

Ядрената енергетика трябва да заема водещо място в енергийното целеполагане. Паралелно с мерките по удължаване срока на експлоатация на експлоатираните 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, трябва задължително да бъде разписана генералната концепция за изграждането на нови ядрени мощности. Това означава, че новата енергийна стратегия трябва да отчита не само строителството на ядрени блокове с голяма мощност, но и възможностите за внедряване на малки модулни реактори. Последните успешно могат да бъдат внедрени на териториите на планираните за извеждане от експлоатация въглищни комплекси, както и в близост до енергоинтензивни индустриални производства.

Такива планове вече се реализират в Румъния и Полша, където са набелязани конкретни площадки, на които да бъдат разположени малки модулни реактори и по този начин да бъде запазен техния енергиен потенциал. Освен това използването на малките модулни реактори ще осигури множество неелектрически приложения като топлофицирането на големи жилищни региони, снабдяването на местната индустрия с топлинна енергия, технологична пара, водород и т.н.

Изграждането на водородно стопанство е другия нашумял въпрос, който трябва да намери своето място в бъдещата енергийна стратегия на България. Въпреки, че в рамките на ЕС основно се говори за т.нар. „зелен водород“ (произвеждан основно чрез процес на електролиза от възобновяеми източници), не трябва да се пренебрегват и възможностите на ядрените централи да произвеждат огромни количества – не само чрез електролиза, но и чрез термохимични процеси. Най-важното при изготвянето на водородна стратегия, като част от общата енергийна такава, обаче е възможността за практическото използване на водорода за потребностите на секторите, които имат най-голяма нужда от него – промишлени производства, транспорт и т.н. Задължително трябва да бъде спазен принципа „близко до потребителя“, тъй като преноса на водород на дълги разстояния е свързан със значителни загуби и ограничения.

Други основни моменти, които трябва да бъдат засегнати, особено в частта за развитието на електроенергетиката са изграждането на преносни капацитети, развитието и модернизацията на съществуващата мрежа, мерките по реформирането на пазара, дефинирането на енергийната бедност, разработката на компенсаторни механизми за различните видове потребители при възникването на форсмажорни обстоятелства в енергетиката и т.н.

Всички гореописани мерки изискват наличието на подготвени полиси-мейкъри, със солиден опит и знания не само в технологичната част, но и в икономическите процеси. Ключово за осъществяването на плановете по осигуряване сигурността на енергийните доставки като цел от първостепенно значение на енергийната стратегия, е владеенето на енергийната дипломация. Защото нереалистично поставени цели в една енергийна стратегия няма как да бъдат защитени на европейско ниво, особено ако влизат с противоречие на „правилната линия“ на Брюксел относно енергийното целеполагане.

За да се разработи качествена енергийна стратегия освен всичко останало, е необходимо и функциониращ парламент. Нещо повече – приемането ѝ трябва да е неотложен приоритет, защото енергетиката не може повече да се движи в пистата на несигурността.