Доктрината “Москва - Трети Рим” - под украинския барутен погреб

15:06, 04 март 2022
Опитът за възкресяване на една архаична идея...
Герб на Руското царство (1667)

Зараждането на идеята, че Москва е третият Рим и легитимна наследница на Византийската империя се случва през XVв., благодарение на няколко мащабни исторически събития, които променят облика на Европа и света: териториалната експанзия на османските турци на Балканите, падането на Константинопол, заличаването на България като държавен субект, вземането на надмощие над монголо-татарите, превръщането на Москва в център на руските земи и извоюването на национална независимост от страна на Русия.

 Всичко това води до укрепване на руското самочувствие на държавно ниво и оформя възприятието за руската изключителност и превъзходство над останалите православни християни. Това е дълъг и сложен процес, който върви успоредно с възхода на московските владетели, падането на православните народи на Балканите под османски скиптър и заличаването на тяхната държавническа мощ. Именно тези събития отварят широк простор за т.нар. руска месианска роля и стратегическо позициониране в православния мир, както и за тяхното значение и тежест спрямо процесите протичащи при останалите православни християни. Така постепенно московските владетели започват да се възприемат като наследници на Константинопол, пазители на православието и „пастири“ на православните миряни. Тази сложна идеологическа концепция е развита и пропагандирана от монаха Филотей, който я излага в писмата си до клисаря Михаил Григориевич Мисюр-Мунехин и до великия княз Василий III Иванович:

“Бих искал да ви кажа няколко думи за съществуващата православна империя на най-светлия, почитан владетел. Той е единственият цар на всички християни по цялата земя, владетелят на светия, божествен трон на света, вселенска и велика църква, която замени църквите в Рим и Константинопол и се намира в Москва, пазена от Бога, в Успенската църква, на най-чистата Божия майка. Знайте всички, които обичате Христос и които обичате Господ, че всички християнски империи ще загинат и ще отворят пътя за царството на нашия господар, както се твърди в пророческите книги, и това царство е Руското. Защото два Рима паднаха, третият (Москва) стои, а четвърти няма да има.”

Този цитат от писмо на Филотей до княз Василий разкрива размаха и плановете, по който ще се движи, маневрира и направлява концепцията “Москва трети Рим” - всички империи ще трябва да загинат, за да бъдат заменени от руската империя – стожер на източното православие. Тази идея ще заеме особено място във външнополитическите планове на рускти царе и ще начертае тяхната политическа философия и разбирания за имперско господство над останалите. Това предопределя и агресивния подход спрямо съседните държави и колосалните териториални аспирации, които ще бележат политическото развитие на Русия, както и нейната експанзия в евразийското геополитическо пространство за векове напред.

Нейните наслоения и метастази ще се чувстват и усещат през следващите години и ще живеят свой свобствен живот в умовете и сърцата на интелектуалните кръгове, ситуирани около политически силните в Русия. Тя ще моделира руската държавническа мисъл и ще възражда за нов живот мега амбициите и претенции на Русия. Неин идейно-политически фундамент ще бъде чувството за превъзходство над останалите, което ще налага идеята за верска непогрешимост и стремеж към водеща роля в международните отношения, както и възприятието за историческата роля на Русия като център обединяващ всички православни.Това схващане ще инкорпорира в себе си в една особена симбиоза идеята за руската непогрешимост и претенцията да бъде диктувана съдбата на другите православни народи. Концепцията за Москва като наследник на Рим и Константинопол ще претърпи промени при Петър I, за да изживее своя ренесанс под нов скиптър, в нови одежди, от нов кремълски самодържец, който ще залага на идеологическата амалгама от православната идея, славянофилството и панславизма.

Тази реидеологизация през годините на управление на Владимир Путин се засилва, а с нея и опитите за менторство над останалите православни и славянски народи. С годините в Кремъл ще се сблъсъкат челно с разширяването на НАТО и Европейския съюз в Източна Европа, което ще постави Путин пред цивилизационен избор – да се откаже от имперските концепции на Русия, или да радикализира нейната външна политика до степен на агресия спрямо други православни и славянски народи. Руският истаблишмънт избра да поеме по втория път, като при това пресече „червената линия“, нападайки православната и славянска Украйна, пренебрегвайки имиджовите последици от агресията срещу друг православен народ.

Не е изненада, че непосредствено след даването на ход на войната в Украйна, Путин получи подкрепа от московския патриарх Кирил, макар войната и убийствата да са в разрез с християнските канони, подчинението на Украйна се вписва в политическата концепция за Третия Рим. Той направи това по време на литургия отслужена на 6 март. Обяснението, което той даде бе несъстоятелно, но напълно се вписва в профила и концепцията, която години наред се гради в Москва на пазител на православните ценности, които се противопоставят на западното морално падение и пълно нравствено разложение. Патриарх Кирил продължи със защитата на руския милитаризъм с обяснението, че  " в Донбас 8 години се борели срещу натрапването на западноевропейските ценности и точно по тази причина е бил подлаган на унищожение, затова сега и Русия предприела мерки да защити хората там."

Тепърва в Кремъл ще трябва да берат горчивите плодове на имиджовите поражения върху Русия, но по-важното в случая е дали Москва ще има моралното право да претендира за център и лидер на православните християни, след като причини толкова много смърт и разруха в Украйна. И по-важното – отмря ли вековната идея за Третия Рим  или тя ще бъде налагана с огън и меч?

Етикети:
Русия, Украйна, Владимир Путин
Водещи новини

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Подкрепата от Банката на ЕС за България се е увеличила над два пъти

13:35, 28 Февр 24

ПП-ДБ настояват за нови ВСС и главен прокурор, за да влязат в коалиция с ГЕРБ

12:24, 28 Февр 24

Най-нови

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Със или без САЩ, не може да позволим на Русия да спечели, заяви Фон дер Лайен

18:01, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Кристалина Георгиева: Не съм фокусирана върху търсенето на втори мандат като шеф на МВФ

14:55, 28 Февр 24

Още от Анализи