Да се качим ли на последния влак за еврозоната

20:31, 09 ноември 2022
Широкият политически консенсус "за" еврото трябваше да затвори дебата. Евроскептиците обаче продължават да мътят водите
Заради геополитическата обстановка ЕЦБ изглежда благоразположена към разширяването на еврозоната
БНБ убедително отхвърли лансираните от евроскептиците твърдения, с което показа, че и последният им "коз" не е много силен

България до скоро беше лидер в процеса по присъединяване към еврозоната. До скоро, защото политическите катаклизми у нас направиха така че Хърватия да изземе това лидерство и по-бързо да извърви пътя. Политиците в Загреб бяха по-амбициозни и в резултат страната ще въведе еврото на 1-ви януари 2023-та година. България е заложила приемането на еврото да се случи година по-късно - от 2024-та. В процеса бе инжектирана поредна порция политическо доверие, след като преди няколко седмици парламентът с мнозинство от 157 гласа даде мандат на изпълнителната власт и Българската народна банка да ускорят преговорите за по-задълбочената ни европейска интеграция.

Как се мътят водите

Подобен широк политически консенсус трябваше веднъж завинаги да затвори дебата "за" или "против" еврото. Още повече, че финансовата и експертна общност отдавна е дала своя глас в полза на присъединяването ни към еврозоната.

Странно или не, малката, но шумна група евроскептици възстанови донякъде позициите си в публичното пространство, разпространявайки доклад на централната банка и извадки от него, според които не сме били готови.

БНБ убедително отхвърли лансираните от евроскептиците твърдения, с което показа, че и последният им "коз" не е много силен.

"Буря в чаша вода. Решението на парламента с толкова внушително мнозинство изненада политическите противници на еврото и те предприемат отчаяни стъпки да блокират процеса. Шифърът за антиевро действията е за нов анализ на ползите и негативите от неговото въвеждане. Целта е най-малкото да се забави процесът. На този въпрос многократно е даван институционален отговор и той е в полза на въвеждането на еврото", каза в сряда (9 ноември) управителят на БНБ Димитър Радев пред "24 часа".

Нещо повече: гуверньорът подчерта, че атаките срещу еврото всъщност са атаки срещу лева и валутния борд. "Еврото е нашата резервна валута, на която се крепи стабилността на лева, на валутния борд и на целия ни паричен режим. Атаките срещу еврото са на практика атаки срещу лева и валутния борд", каза Радев.

Той защити професионалистите, работещи в централната банка, като каза, че няма да допусне да бъдат въвличани или използвани в политически интриги.

Легитимно решение

В крайна сметка, накъдето и да бъде тласкан дебатът за еврозоната, решението е политическо, и то вече е взето. Също така е и достатъчно легитимно, защото в кабинета "Борисов 3" България влезе в т.нар. чакалня на еврозоната, в кабинета "Петков" бе приет планът за въвеждането на еврото, а в служебното правителство на президента Радев този план се изпълнява. И неслучайно назначените от него вицепремиер Атанас Пеканов и финансов министър Росица Велкова също защитиха интеграцията ни във валутния блок.

Ако трябва да се обсъждат ползите и рисковете от въвеждането на еврото, следва да се каже, че цялата финансова общност е стигнала до заключението, че ползите са неизмеримо повече.

Членството в еврозоната е положително за малка отворена икономика, която търгува силно с ЕС и разчита на европейските финансови институции. Изследванията на ЕЦБ показват, че подобрената институционална рамка, предизвикана от присъединяването към еврозоната, насърчава международните инвестиции, с произтичащите от това ползи от по-голяма ликвидност и технологичен напредък.

Финансовите институции получават още една защитна мрежа чрез Европейския стабилизационен механизъм. Колкото до аргумента за покачване на инфлацията, нека се има предвид, че през тази година инфлацията в България е почти два пъти по-висока от средната в еврозоната. Връщането към фискална стабилност, продължила десетилетия наред, пък би гарантирало, че при приемането на еврото България сама се е застраховала от т.нар. гръцки сценарий.

Когато се споменава „монетарният суверенитет“, нека се има предвид, че страната ни се отказала от него още през пролетта на 1997 г., когато въведе валутния борд, за да овладее хиперинфлацията, но лиши собствената си централната банка от възможността да води самостоятелна парична политика. Тоест членството в еврозоната би било равносилно на възстановяване на част от суверенитета ни чрез способността представителите ни в борда на ЕЦБ да участват във вземането на решения за паричната политика, а не само да ги изпълняват.

Златен шанс

Не без значение е и европейският политически пейзаж. Европейската комисия, Еврогрупата и ЕЦБ несъмнено изглеждат благоразположени към разширяване на валутния съюз заради геополитическата обстановка. В европейските централи ясно си дават сметка, че икономическата стабилност и връзката с истинското ядро на ЕС следва да се превърнат и в по-голяма политическа стабилност на фона на външната заплаха от страна на Русия и войната в Украйна. Неслучайно Брюксел и Франкфурт не вдигнаха много шум около факта, че Хърватия не изпълнява дълговия критерий за приемане на еврото.

В момента и България, и ЕС биха спечелили от присъединяването ни. Реално, България получава златен шанс да се присъедини към еврозоната сега, а оценките са, че ако го пропусне, такава възможност може отново да се отвори чак след десетина година, когато Румъния се реши на такава стъпка. Ето защо следва страната ни добре да обмисли дали да се възползва от златния шанс, който и се открива и да се качи на последния влак за еврозоната, преди да е отпътувал. 

Затова и не е изненада, че управителят на БНБ Димитър Радев е оптимист. Запитан "дали ще станат нещата с еврото", той казва следното: "Разбира се, защото е добре за България и за българите, но както много други работи у нас ще стане по по-трудния начин, отколкото е необходимо".

Етикети:
БНБ, ЕЦБ, Димитър Радев, въвеждане на еврото, присъединяване към еврозоната
Още от Анализи