ББР в капана на порочните практики и неефективните решения

В условията на криза бизнесът, а и икономиката като цяло се нуждаят от свежи финансови инжекции, от привличане на допълнителни средства и укрепване на връзките между частния и публичния сектор. Обикновено, в такива ситуация развиващите се, а и развитите страни, се обръщат към банките за развитие, независимо дали те са с международен, регионален или национален статут. В България обаче националната банка за развитие – ББР – сякаш не успява да се впише в този контекст. Като най-логичната причина са някои откровени порочни практики и неефективни решения поне в последните три години.

Банка на печалбарски лобита

Несъмнено един най-тежките воденични камъни на шията на Българската банка за развитие са кредитите, отпуснати на осем компании, които са на стойност 1 млрд. лева. По тях вече бяха заделени значителни по размер провизии, което в крайна сметка доведе до влошаване на финансовите резултати и отчетената загуба в края на 2021 г., която бе в размер на 155 млн. лева.

Проблемите около най-големия кредит в историята на ББР обаче се задълбочават. Заемът бе отпуснат на свързаната с Румен Гайтански компания „Роудуей констракшън“ през 2019 г. Оказа се, че близо три години по-късно от този заем банката не си е върнала и стотинка. Той е записан като необслужван, а от месец юни ББР вписа свой управител във фирмата. Заговори се и че „Роудуей констракшън“ не е плащала на служителите си в последните месеци и е задлъжняла към доставчици.

Проблеми с ковид кредитите

Друг проблем, с който банката тепърва се сблъсква, са т.нар. ковид кредити, по които ББР издаде гаранции, за да може търговските банки да финансират физически и юридически лица.

Според скорошен анализ на банката се очаква ръст на длъжниците по раздадените по програмата заеми, които ще изпитат "затруднения при обслужването им". Причината е нарастващата безработица, инфлация и последиците от войната в Украйна.

Затова през юли Министерският съвет прие промени, които изискват от банките да предприемат активни действия по стабилизиране на експозициите с цел предпазване от предсрочна изискуемост и събиране на заемите по принудителен ред.

Решението на МС облекчи реда, по който търговските банки предявяват към ББР съответните гаранции по кредитите. Отпадна например срокът от 60 дни между предсрочна изискуемост и подаването на документи в съда като условие за предявяване на плащане на гарантирани суми по програмата.

Отделно бе дадено повече време и възможности на длъжниците в затруднение да организират погасяването на задълженията си по кредитите.

Към края на миналата година заделените провизии за очаквани кредитни загуби по програмите анти-Covid са на стойност 176 млн. лв., сочи годишният финансов отчет на банката.

„Кредитният намордник“

Осветляването на т.нар. осем големи кредита от ББР за едри бизнесмени със спорна репутация бе трамплинът на Кирил Петков от служебен министър на икономиката и принципал на банката до премиерското кресло, което наскоро освободи.

Петков обаче залитна в друга крайност и сложи „намордник“ на банката, който вече започва да я задушава. Експремиерът въведе лимит от 5 млн. лв. за кредитните експозиции. Това изискване ограничи възможностите за приходи от основната оперативност дейност на ББР – кредитирането. В резултат за една година кредитният портфейл на ББР се е свил номинално с 431 млн. лв. или с 21.30%, а само за период март-юни 2022 г. – със 156 млн. лв. Не без значение е фактът, че в последната година търговските банки кредитираха на високи обороти, което допринесе за положителните им финансови резултати, доближаващи рекордите отпреди няколко години.

ББР обаче нямаше възможност да яхне тази вълна и резултатите са красноречиви: за година приходите от лихви спадат с 9.9 млн. лева, или близо 30%. В същото време приходите от лихви в банковата система бележат ръст от 9%.

В крайна сметка излиза, че порочни практики от времето на ГЕРБ бяха заменени с неефективен модел при управлението на „Продължаваме промяната“.

Необходими промени

Неефективното управление или порочни практики носят съответните рискове. И най-големите рискове са фискални – в случай, че капиталовите позиции на банката бъдат разклатени и се наложи рекапитализация със средства от държавния бюджет.

За да се минимизират всички потенциални рискове, следва да има политически консенсус най-напред в следващия парламент, тъй като той може да измени специалния закон, по който ББР е създадена и функционира.

Според експертите от Световната банка следва мандатът на банките за развитие да бъде добре дефиниран, да се набележат ниши, където частният сектор не присъства. Да се изчистят възможностите за политическо влияние върху управлението и да се укрепят механизмите за прозрачност в процесите.

СБ посочва и някои потенциални сектори, към които ББР може да насочи по-големи потоци финансиране. Сред тях са: изграждане на пътища и водни системи на отдалечени места, инвестиране в чиста енергия, подпомагане на общините при проектиране и финансиране на критични проекти за урбанизация, финансиране на рискови проекти за научноизследователска и развойна дейност.

„Когато отпускат заеми директно за големи инвестиционни проекти, банките за развитие трябва да правят това в синдикат с частни банки, като финансират по-малко от 50% от проекта, за да дадат водеща роля на частния сектор и да осигурят жизнеспособност на пазара“, е друга ключова препоръка на Световната банка.