Банковият сектор с печалба от 1.5 млрд. лв., но пред нови предизвикателства

Банковият сектор е на път да изпрати бурната откъм политически и икономически сътресения 2022 г. с рекордно висок положителен финансов резултат. Освен атестат за добри бизнес и регулаторни модели, печалбата на банките, която потенциално може в края на 2022-ра да е по-висока спрямо най-силните им години, ще даде възможност на кредитните институции да изградят солидни буфери и те преминат по-спокойно през тежките времена, които несъмнено вече се виждат най-вече на европейския хоризонт, където заради енергийната криза и високата инфлация се очаква рецесия. Потенциалната рецесия в Европа очаквано ще има своите отражения и върху българската икономическа среда, съответно и върху дейността на банките.

Изкачването на върха

Според последните данни на БНБ към деветмесечието на годината печалбата на банковата система е 1.5 млрд. лв., или 37.4% повече спрямо реализираната за деветте месеца на 2021 година.

Този резултат е подкрепен от няколко ключови фактора. Банките развиваха своята дейност в среда на икономически растеж и нарастващо вътрешно търсене, които оказват благоприятно влияние на кредитната активност, а оттам и на приходите от лихви и такси. Не са за подценяване и отчетените значително по-ниски разходи за обезценка.

През първата половина годината годишният растеж на реалния БВП възлезе на 4.5% според данни на НСИ. С положителен принос за годишния растеж бе частното потребление с 2.5 процентни пункта.

Следователно към края на септември брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличи с 3.0 млрд. лв., или 3.7% до 84.0 млрд. лв. спрямо второто тримесечие на годината. В този период кредитите за домакинства отбелязват прираст с 1.3 млрд. лв., или 4.2%, а тези за предприятията – с 1.2 млрд. лв., или с 2.7 на сто.

Така банките успяват да формират солиден приход от основната си дейност – кредитирането. По-конкретно, нетният лихвен доход за деветмесечието достига 2.28 млрд. лв., като расте с 246 млн. лв., или 10.7%.

Още един макар и все още нетолкова съществен фактор е и обръщането на лихвения цикъл и покачването на лихвите по някои кредити – най-осезаемо по евровите корпоративни заеми, където се наблюдава увеличение на средната лихва от около 1 процент.

По-големите обороти, а и покачването на тарифите за някои услуги очаквано водят до увеличение и на нетния доход от такси и комисиони - с над 100 млн. лв. до 1.07 млрд. лева.

Както стана дума, не без значение са и по-ниските провизии по потенциално проблемни кредити, като според данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи са 352 млн. лв. при 401 млн. лв. към 30 септември 2021 година.

В същото време депозитите в банковата система през третото тримесечие на 2022 г. се увеличават с 6.4 млрд. лв. до внушителните 128.2 млрд. лева.

Предстоящи предизвикателства

Очакваното влошаване на макроикономическата среда несъмнено ще тества способностите на банковите мениджъри. И те ще трябва да адаптират бизнес моделите си към новата конюнктура.

Според макроикономическата прогноза на БНБ се очаква влошаване на икономическата среда в основните ни търговски партньори в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. Това следва да доведе до забавяне на икономическата активност до 2.8% през 2022 г. и още по-съществено през 2023 г. до 0.1%.

Особено през 2023 г. се очаква по-слабо нарастване на частното потребление. Фактори, които ще ограничават растежа на частното потребление, са прогнозираното понижение на реалния разполагаем доход на домакинствата, очакваното забавяне на растежа на кредита за потребление и повишените стимули за спестяване в условията на повишаващи се лихвени проценти, отбелязва централната банка.

Именно промените в лихвения цикъл се очертават като най-голямото предизвикателство за банките.

Режимът на паричен съвет в България предполага сравнително бързо предаване на паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в страната.

Очаква се както лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България да се повишат значително спрямо текущите много ниски в исторически план ниво, като БНБ прогнозира най-голямо увеличение през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първата половина на 2023 година.

В резултат вероятно ще има забавяне на растежа на кредита както за домакинствата, така и за бизнеса, което ще се отрази на нетния лихвен доход на банките.

Охлаждащ ефект върху нагорещения кредитен пазар вероятно ще има обявените от БНБ повишения на антицикличния капиталов буфер до 1.5%, в сила от 1 януари 2023 г. и до 2.0%, в сила от 1 октомври следващата година.

Солиден фундамент

Банковият сектор разполага с инструментите да изгради солиден фундамент и да премине спокойно през предстоящите неблагоприятни икономически развития.

Ключови фактори за това са силната капитализация и много високите нива на ликвидност в системата.

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември 2022 г. възлиза на 16.6 млрд. лв. и е с 320 млн. лв. повече спрямо отчетения в края на юни, като нарастването на балансовия капитал през тримесечието се дължи на именно на увеличението на печалбата.

Отношението на ликвидно покритие в края на септември е 235.9%, като следва да се има предвид, че лихвата по свръхрезервите излезе от отрицателната територия и банките вече не плащат на БНБ за съхранение на свободните им средства.