Банките вече не плащат на БНБ лихва за съхранение на свободните им средства

14:51, 27 септември 2022
Промяната на лихвата по свръхрезервите обяснява бъдещото покачване на лихвите по кредитите и на доходността по българските облигации
Според статистиката на БНБ към август лихвеният процент по свръхрезервите вече е 0.00% в сравнение с минус 0.70% преди година.

Лихвата по свръхрезервите излезе от отрицателната територия, където се бе закотвила в продължение на години, което предполага, че банките вече имат аргумент да затегнат отпускането на по-рисково кредитиране, както и да търсят още по-висока доходност, за да инвестират в държавни ценни книжа на българското правителство. Според статистиката на БНБ към август лихвеният процент по свръхрезервите вече е 0.00% в сравнение с минус 0.70% преди година.

Как беше досега

При предишните условия на свръхниски лихви и отрицателен лихвен процент по свръхрезервите банките имаха интерес да насочват натрупаните ликвидност в системата към новоотпуснати кредити и инвестиции в чуждестранни активи или държавни ценни книжа на българското правителство. Това бе така, защото кредитните институции практически плащаха на БНБ, за да държат свободния си ресурс по сметки в централната банка, тъй като лихвата бе отрицателна. И се стремяха да поддържат по-нисък размер на свръхрезервите си.

След финансовата криза от 2008-2008 г., а и след пандемията се стигна до парадоксална ситуация, в която трупането на спестявания в банковата система пораждаше негативни ефекти както за самите вложители, така и за банките. Клиентите бяха ударени с нулева или отрицателна доходност, а за банките тези депозити представляваха допълнителен разход.

Затова не е изненада, че в последния си икономически преглед БНБ посочва, че: "През периода април – юни 2022 г. се наблюдаваше по-съществено понижение на депозитите на банките в БНБ, което се определяше изцяло от понижението на банковите свръхрезерви. Влияние за тази динамика оказа преустановяването на действието на част от въведените от БНБ през март 2020 г. макропруденциални мерки за ограничаване на чуждестранните експозиции на банките и за ограничаване на разпределянето на печалбата на сектора за 2019 г. и 2020 г. В допълнение запазващият се към края на юни отрицателен лихвен процент по свръхрезеврите на банките най-вероятно продължава да стимулира търсенето на по-доходоносни възможности за инвестиране на свободните ликвидни средства в банковата система".

Какво се променя

Сега с обръщането на лихвени цикъл и агресивното покачване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка ситуацията се променя. Причината е в методиката, по която се изчислява лихвеният процент по свръхрезервите. Според Наредба №21 на БНБ от 2015 г. лихвата по свръхрезервите на банките е обвързана с лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка. Нормативният акт казва, че когато лихвата на ЕЦБ е отрицателна, БНБ начислява отрицателен процент по свръхрезервите. А когато лихвата на ЕЦБ е нулева или  положителна, БНБ прилага нулев лихвен процент за свръхрезерви.

Така за банките в момента се създава евтина алтернатива за свободния им ликвиден ресурс и теоретично те могат да предлагат да намалят финансирането на по-рискови проекти и сегменти, както и да търсят по-висока доходност, за да инвестират в облигации.

Само един от факторите

Разбира се, тази алтернатива за свободния ликвиден ресурс на банките и евентуален по-нисък интерес от тяхна страна към аукционите е само един от факторите за очевидното покачване на доходността по държавните ценни книжа. За по-скъпия дълг има както външни, така и вътрешни фактори. Сред външните може да се посочат инфлационните очаквания и засилването на опасенията сред пазарните участници за предстоящо влошаване на икономическата обстановка. Чисто вътрешните фактори за търсене на по-висока доходност по българските облигации пък са свързани географската близост на страната до военния конфликт в Украйна, голямата зависимост на България от вноса на енергийни суровини от Русия и политическата несигурност.

Идеален пример за покачващата се доходност заради комбинацията от тези външни и вътрешни фактори е последната емисия облигации, която Министерството на финансите пласира на вътрешния пазар на 26 септември. 

МФ пусна в обращение на вътрешния пазар нова емисия ДЦК за 150 млн. лв. с оригинален матуритет от 5.5-години, деноминирана в лева. Постигнатата доходност бе 4.13%, при все че книжата са и с лихвен процент от 3.20%.

За сравнение на 20 септември Министерството на финансите преотвори емисия държавни ценни книжа с падеж 27.07.2026 година. На проведения тогава аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3.01%. Освен това МФ предложи и годишна лихва от 2.25 процента по книжата. Още по-знаково е сравнението с аукциона, който се проведе през май. По онова време МФ пласира 3.5-годишни облигации в обем от 300 млн. лв. при 1.33% доходност, при това при 0% фиксиран лихвен процент.

Позитивни тенденции за големите вложители

Промяната на лихвения процент при свърхрезервите вече се усеща от вложителите с големи суми, тъй като до момента големите банки им прехвърляха разхода си по свръхрезервите, като налагаха такси за съхранение на сметките с големи наличности. Тя обичайно беше 0.7% за суми над определен праг - между 200 и 400 хил. лв. при различните банки.

Още от месец юли от банковия пазар има новини, че банки премахват таксата и за физически, и за юридически лица.

"Силно изразената възходяща динамика на лихвените проценти на междубанковия пазар в еврозоната през втората половина на 2022 г. и първата половина на 2023 г., която поради режима на паричен съвет в България, е предпоставка за повишаване и на лихвените проценти в страната от текущите много ниски в ретроспективен план нива. При сегашните условия на висока ликвидност и запазващ се висок приток на привлечен ресурс от резиденти в банковата система в България може да се очаква, че пренасянето върху лихвените проценти по депозитите в страната ще бъде сравнително по-бавно от това върху лихвените проценти по кредитите", прогнозира БНБ.

Етикети:
БНБ, банки, ДЦК, доходност, лихви, свръхрезерви
Още от Анализи