Българското зърнопроизводство – несправедливата жертва на войната в Украйна

13:57, 13 декември 2022
Какво се случва, когато производствените разходи растат, а цените на продукцията – падат?
Защо зърнопроизводството е важно за българската икономика?
Всяка година българските зърнопроизводители плащат ренти в размер на 2 милиарда лева

Класическа стагфлация, водеща много производства до фалит. 

Точно това се случи в сектор, в който никой не би очаквал да се случи, в контекста на безкрайните предупреждения на Световната организация по прехрана към ООН (ФАО) за задаваща се световна продоволствена криза и глад. Всеки би очаквал, че производителите на храна и земеделски стоки, ще имат много работа, изхранвайки увеличаващото се световно население. Но се случва точно обратното.

Земеделието на ЕС изпадна в колапс. Особено силно това се усети в българското земеделие. А единственият сектор, който устоя през годините на натиска и конкуренцията на Общия пазар на Европа на две скорости, и успя да излезе на световно ниво в България – зърнопроизводството, се оказа на границата на фалита. 

Защо зърнопроизводството е важно за българската икономика?


Зърнопроизводството е изключително важно за българската икономика. Всяка година българските зърнопроизводители плащат ренти в размер на 2 милиарда лева. Те влизат в българската икономика и помагат икономически на една голяма част от населението, особено в малките градове и села, което е особено социално чувствително. 

Всяка година от износ на зърно в българската хазна влизат още 2.5 милиарда лева и допринасят за външно-търговския ни баланс. Малко са икономическите сектори, които носят такива валутни приходи на България, като изключим търговията с оръжие през последната година.

Зърнопроизводството е сектор, който работи изцяло на светло, плаща данъци, осигуровки и високи заплати. Едва ли друг бранш дава на своите работници в Северозапада, например, заплати от 3000-4000 лв, каквито не са рядкост за един механизатор.

Зърнопроизводството е изключително важно за социалния мир в държавата. Тежко и горко на онзи политик, който ще е политик в година, в която по някаква причина няма да бъдат раздадени ренти.

Какво се случи?

Войната в Украйна се отрази на икономическия живот на всички ни. Най-вече с вдигането на цените на енергийните ресурси. Земеделието пострада особено много, защото днес то е буквално превръщане на енергийни калории от газ, тор, дизел и химически препарати в продукция. Производствената инфлация в земеделието скочи почти с 200% (реално, по статистика – 57%).

И ако повишените разходи засегнаха всички отрасли, то зърнопроизводството остана и без пазар. Много от секторите в българското земеделие са без пазар от години, но при тях има милиони левове субсидии за обвързана с производството подкрепа, де минимис, и т.н., които се плащат всяка година, освен общите директни субсидии. ЕС знае, че в сектори като овощарство и животновъдство пазар за България отдавна няма и компенсира с милиони, давани на калпак, които изпълняват повече социална дейност. Колко е полезно това е тема на друг коментар.  

В зърнопроизводството не е така. Там субсидията е една – на площ, точно 33 лв на декар заедно с екологичните плащания. При рента от средно 100 лв/дка, сметката е ясна. Големите субсидии за зърнопроизводителите са просто градска легенда. Големи са общите обеми, които преминават през сектора поради площите, но те отиват за производствени разходи и просто се превъртат през стопанствата, както е във всяко едно работещо икономически стабилно производство. 60% от приходите трябва да се влагат в производството, за да се работиш. Така е и в зърнопроизводството. Един трактор, които се амортизира за 4-5 години поради тежката работа в зърнопроизводството, днес вече струва половин милион лева.

Защо зърното от Украйна влиза на икономически нереални за ЕС цени?

Първо защото е война. Земеделците там продават на каквато цена им предложат. А тази, която им предлагат е 3-4 пъти под пазарната. При война разбира се, не се пазариш много. 

Второ. Съхраняването на зърно е скъпо. За да съхраняваш зърно са необходими много пари. Зърното е жив организъм и при най-малкото неправилно съхранение, включващо поддържане на правилна температура и вентилация с разход на много енергия и труд, и третиране с правилни препарати, в него се образуват животозастрашаващи за хората и животните микотоксини. Украинските фермери нямат средства да съхраняват продукцията, а в момента имат и непродадена миналогодишна такава.

Трето, защото в Украйна не се прилагат фитосанитарните норми на ЕС за безопасно отглеждане на растителна продукция. Там са разрешени за употреба много по-евтини препарати, пестициди, фунгициди и т.н., които в Европа са забранени, а европейските производители използват много по-скъпи, заради хранителната безопасност.

Четвърто – защото украинските селскостопански стоки са освободени от мита по решение на ЕК до края на 2023 г. засега.

И така, украинско зърно влиза в Българи на цени 2-3 пъти под себестойността, на която въобще могат да произведат българските им колеги.


Защо блокира пазарът?

Разбира се, търговците не пропуснаха този златен шанс. Всички знаем какво последва. Украинското зърно, а най-вече слънчогледът, които е важна финансова култура, вместо само да преминава през България и да бъде експортиран към гладуващите африкански държави, задръсти българските складове и търговци. Публична тайна е, че на пазара няма „българско“ олио от български слънчоглед. В България по данни на Министерството на земеделието до декември са влезли над 710 000 тона слънчоглед от Украйна. Но от никъде не са излезли. Това е половината от цялото годишно производство на слънчоглед у нас. Българскаа продукция е блокирана в складовете и освен, че не може да се продаде, затваря мощности и гълта средства за съхранение.

Зърнопроизводителите не успяха да се възползват от шанса да продадат реколтата на добри цени преди да започне износът на украинско зърно, защото точно тогава предходното правителство блокира пазара и затрудни износа с прословутото изкупуване на зърно за 1 милиард лева, което никога не се случи.

Положението е тревожно


Да останеш без свежи пари в началото на сеитбената кампания е трудно. Земеделието е стопански цикъл с продължителност 9 месеца – от сеитба до жътва и точни технологични срокове. Сее се в определено време и срокове, а не когато имаш пари. Пари идват, когато продадеш реколтата. Големите зърнопроизводители, които имат бази за съхраняване са в по-добра позиция, но малките, които са в безизходица и продават след жътва, са в ситуация да дават стоката под себестойност. А себестойността на новата кампания е драстично нагоре. При цена на основните торове от 1800 лв за тон, докато през миналия сезон са били 300 лв за тон, това е 5-кратно увеличение. Горивото, семената, препаратите, заплатите – всичко е увеличено 3-4 пъти. 

Инфлацията в земеделието е реално най-малко 200%, но хлябът не е поскъпнал с 200%. Една година скъпо производство и евтина реализация и край с всеки един нормален бизнез. Основният актив в земеделието е земята. И затова зърнопроизводителите понякога с право се питат – какво ще се случи с българската земя, ако фалират и не плащат ренти? Някой ще я купи евтино. Вероятно.

И нищо, че складовете са пълни със стока. Пари няма. Защото търговците просто не търсят българско зърно. Масово се теглят кредити за изплащане на ренти. А това е тревожно. 

Зърнопроизводителите са само парченце от доминото – паднат ли те, падат собствениците на земя, фирмите за препарати, торове, земеделска техника, консултанти, хранителна промишленост, потребители, работниците в стопанствата им. Икономиката е изключително крехка.

И това не е всичко.

Новият Стратегически план за земеделие за следващия програмен период им поставя още по-икономически депресиращи условия. Зелените изисквания правят производството на храна безумно скъпо и икономически нерентабилно. Сушата е все по-тежка с всяка следваща година, и тъй като напояване в България няма за разлика от цяла Европа, която усилено инвестира в това, добивите падат. На всичкото отгоре правителството готви вдигане на осигуровките за земеделците и работниците им. А зърнопроизводството е един от малкото сектори на българската икономика, който е изцяло на светло, плаща високи заплати, осигуровки и данъци. Осигурява трудова заетост в провинцията и пълни държавната хазна. Държавната хазна обаче остана безучастна към проблемите му.

Да, помощта заради войната в Украйна, която ЕС разреши, а бюджетът отпусна за земеделците беше безпрецедентна и вля много пари. Но нито лев от тях не отиде при най-пострадалият сектор – зърнопроизводството. Точно този сектор се оказа не включен в този почти милиард лева помощи, които се раздадоха. В последния прием имаше мярка за слънчогледа, но тя е ограничена, освен от всичко останало, и до 300 дка и 6000 лв. Това е смешно.

Цинично е, че Европейската Комисия не вижда проблем в това, че българските зърнопроизводители, членове на този Европейски Съюз, са задушени от вноса на украинско зърно, което блокира българските складове и незнайно защо все не отплува към бедстващите африкански държави.

А най-цинично е, че всички очаквахме, че българските зърнопроизводители ще са герои и ще спасяват света от глад. Глад в света все още има. Но явно политиката и икономиката се разминаха някъде. Въпреки онази прословута корица на The Economist с пшеница с черепи и пророкуване на световен глад. Българското зърно, доказало се като стандарт за качество в световен мащаб, се оказа никому ненужно. Реалните производители бяха пожертвани. Европейската солидарност вероятно не включва солидарност с българските производители.


Но не е само България...

  Масовият внос на украинска царевица срина цените в Полша с 40 на сто. Цената на царевицата в Полша се срина с 40% само за 2 седмици, докато разходите за производството на зърнената култура са се утроили в сравнение с миналата година, обявиха от селскостопанския профсъюз „Агроуния”, цитирани от електронното издание Agrointelligenta. Според председателя на „Агроуния” Михал Колоджейчак сривът в цените на царевицата е следствие от масовия внос от Украйна Полша е залята с вносна царевица, пшеница и рапица, като доставките влизат в страната без ограничения и анализ. Често количествата са от фуражно зърно, което не трябва в никакъв случай да се използва за храна на хората, предупреждава Колоджейчак.

„ Цените на царевицата в Полша се понижиха с 40% за 2 седмици. Доскоро царевицата струваше 1000 злоти (над 210 евро по текущия курс – бел. ред.) за тон, днес тук в района на Люблин  струва около 600 злоти (над 125 евро) за тон”, посочи той.

„Агроуния” проведе пресконференция пред сградата на администрацията на Люблинското воеводство, за да привлече вниманието на управляващите към проблемите на фермерите от региона. „Настояваме зърното да минава през Полша, но да не остава тук ... Днес производствените разходи на фермерите са 3 пъти по-високи от миналогодишните, докато цената на царевицата вече е по-ниска от тази през миналата година. Положението е нестабилно”, предупреди Колоджейчак.

Други стоки като птиче месо и мед от Украйна също влизат без мита в ЕС и причиняват затруднения на пазарите. Много често излизат като български, например. Но техният дял в икономиката на страната е значително по-малък от този на зърнопроизводството, което всяка година допринася с 4,5 млрд. лв за българския бюджет. От 30 години зърнопроизводителите никога не са молили държавата за помощ и не са плакали на рамото й. Те взимат общо 1 млрд. лв субсидии от ЕС и внясат в икономиката на България 4,5 милиарда лева. Причината е, че зърното е борсова стока и не зависи от изкуствено регулиране на пазарите, което винаги ги депресира и изкривява.

За тежката работа на полето, с която малко градски жители биха се наели, дори няма да говоря. Зърнопроизводителите заслужават защита и от българската държава, и от ЕС, на които са граждани. Истината е, че Зелените коридори за украински земеделски стоки свършват в Европа, въпреки, че не това беше целта им. Да, ние всички сме солидарни с украинците, но все пак едва ли ще им помогне, ако заради това пожертваме собствените си производители. 

Етикети:
Украйна, Европа, земеделие
Водещи новини

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Подкрепата от Банката на ЕС за България се е увеличила над два пъти

13:35, 28 Февр 24

ПП-ДБ настояват за нови ВСС и главен прокурор, за да влязат в коалиция с ГЕРБ

12:24, 28 Февр 24

Най-нови

Андрей Новаков: Еврозоната и Шенген трябва да вървят ръка за ръка

Коментар на Андрей Новаков
18:53, 28 Февр 24

Със или без САЩ, не може да позволим на Русия да спечели, заяви Фон дер Лайен

18:01, 28 Февр 24

Терминалът за втечнен газ в Александруполис започва работа на 30 април

17:08, 28 Февр 24

Радан Кънев: Българската икономика се представя по-добре от българската политика

Коментар на Радан Кънев
16:10, 28 Февр 24

Кристалина Георгиева: Не съм фокусирана върху търсенето на втори мандат като шеф на МВФ

14:55, 28 Февр 24

Още от Анализи