България в еврозоната: Нова дата, стари предизвикателства

Правителството предложи промени в нормативната уредба, с които официално отлага присъединяването на страната поне до 2025 г. Това става с проект на постановление, който е публикуван за обществено обсъждане. 

За новата индикативна дата обаче се знае още от началото на годината, когато служебното правителство се отказа от предишната цел - приемане на еврото от 2024 г. До тази ситуация се стигна, тъй като страната не изпълняваше критерия за равнище на инфлацията и имаше съществено изоставане в приемането на необходимите закони, свързани с влизането в еврозоната.

Еврозоната е един от приоритетите, около които управляващите коалиции "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС се обединиха при сформирането на правителство по-рано през годината. Приоритетът бе потвърден и с преизбирането на Димитър Радев за управител на БНБ, след като през 2020 г. той бе ключова фигура за включването на България в Европейския банков съюз и механизма ERM II, известен като "чакалнята на еврозоната". 

И досега обаче пред страната ни остават сериозни предизвикателства по пътя към членство във валутния съюз. Повечето законопроекти, свързани с процеса, скоро ще постъпят в парламента и ще бъдат одобрени, защото събират достатъчно подкрепа от политическите сили. От друга страна обаче, експертните оценки сочат, че все още България не изпълнява инфлационния критерий, тъй като цените у нас са значително по-високи от тези в еврозоната -  инфлацията в България е с около 4 процентни пункта над референтната, която би трябвало да покрием. 

Това наскоро бе признато от финансовия министър Асен Василев: "Виждаме, че се изпълняват основните условия, които са свързани с бюджетния дефицит – нямаме проблеми, с дълга нямаме проблеми. С инфлацията все още сме извън параметъра, но започва да се свива разликата между България и Европейския съюз, така че очаквам един плавен процес, който да продължи активно".

Към момента изглежда, че правителството може би ще търси компромис от европейските институции, какъвто бе направен за Хърватия, за да се постигне целта за въвеждане на еврото от 1 януари 2025 г.

Загуби за стотици милиони

Министърът на финансите изчисли, че общо за икономиката ефектът от отлагането на членството на България в еврозоната и Шенген е между четири и пет процента от БВП на страната.

Според Асен Василев загубите за бизнеса са доста ясни и са от порядъка между 500 млн. лв. - 1 милиард лева само от превалутиране, а отделно отлагането на членството в еврозоната е свързано и с по-високи лихвени проценти, по-малко инвестиции.

Икономисти потвърждават, че тежестта за влизане в еврозоната лежи върху бизнеса.

"Хубаво е, че фиксираме датата за влизане в еврозоната възможно най-близко до предишната таргет дата – 2024 г. Надявам се да успеем да си свършим финално работата, да нямаме вътрешнополитически борби. Притеснявам се, че в капаните, в които правителството попада, това може да генерира вътрешно високо ниво на инфлация, което отново да ни забави", казва икономистът Преслав Райков. 

През април "Възраждане"​ внесе около 600 хил. подписа за организиране на национално допитване срещу въвеждането на еврото. Парламентът отхвърли референдума, а "Възраждане" сезира Конституционния съд (КС).

Според преподавателя в УНСС и съветник на БСК Щерьо Ножаров най-тежката задача за преминаването към еврото се пада на българския бизнес, защото трябва да се  променят цените, счетоводствата, информационните системи и разплащанията със служителите.

Необходими са структурни реформи

Финансистът Любомир Дацов е на мнение, че страната ни трябва да извърши сериозни структурни промени в икономиката, за да постигне новата цел за влизане от 2025 г.

"Критерият за дефицита ще го покрием, защото той е 3%. Въпросът е защо сега имаме 3% дефицит при положение, че имаме положително салдо. Според мен въпросът не е толкова за законодателството. Има много по-сложни неща. Стои въпросът какви структурни промени правим в икономиката", подчертава той.