"Абеномика" - заветът на един държавник в Страната на изгряващото слънце

Смъртта на Шиндзо Абе, автор на японската политика на "Абеномика" е рядко срещан акт на политическо насилие, който шокира света. Най-дългогодишният министър-председател на Страната на изгряващото слънце беше застрелян в началото на месеца, докато водеше кампания за парламентарните избори, на които коалицията на неговата партия разшири мнозинството си в горната камара на парламента.

Абе стана премиер за първи път през 2006 г., но издържа само една година, преди да се завърне за категоричен втори мандат през 2012 г., като обеща да съживи стагниращата икономика, да разхлаби ограниченията на пацифистката конституция от времето след Втората световна война и да възстанови традиционните ценности.

Той изигра важна роля за спечелването на Олимпийските игри в Токио през 2020 г., като желаеше да председателства игрите и дори се появи като героя от видеоиграта на Nintendo Марио по време на предаването на олимпийските игри в Рио, домакин през 2016 г.

През ноември 2019 г. Шиндзо Абе стана най-дългогодишният премиер на Япония, но до лятото на 2020 г. подкрепата за него беше намаляла заради справянето му с епидемията от COVID-19, както и заради поредица от скандали, включително ареста на бившия му министър на правосъдието.

Той подаде оставка през септември същата година, без да постигне дългогодишната си цел да преразгледа конституцията или да председателства Игрите, които бяха отложени за 2021 г. поради пандемията.

Той обаче продължава да има доминиращо присъствие в управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП), като контролира една от основните ѝ фракции. 

АБЕНОМИКА

В рамките на програмата "Абеномика" Шиндзо Абе, се опита да върне японската икономика към живот след повече от две десетилетия на стагнация, последвала срива на балона на активите в началото на 90-те години на миналия век.

Стратегията на Абе включваше три "стрели", целящи да дадат тласък на икономическия растеж и по-високите заплати: разхлабена парична политика, фискални стимули и структурни икономически реформи.

В рамките на първите две "стрели" Абе, който беше министър-председател в периода 2006-2007 г. и 2012-20 г., ръководеше свръхниски лихвени проценти и количествени облекчения, както и десетки милиарди долари разходи за нова инфраструктура и парични помощи.

Реформите в рамките на Абеномиката целяха повишаване на производителността чрез намаляване на бюрокрацията и корпоративните данъци, както и разширяване на бързо застаряващата работна сила в страната чрез насърчаване на участието на повече жени, възрастни хора и имигранти.

"Трябва да гледаме към бъдещето, а не да се тревожим за настоящето", заяви Абе в реч от 2016 г., в която очерта икономическата си визия.

"Япония може би застарява. Япония може да загуби населението си. Но това са стимули за нас."

Смесен успех

Според повечето оценки Абе, който подаде оставка за втори път през 2020 г., позовавайки се на лошо здравословно състояние, има само частичен успех в преобръщането на третата по големина икономика в света.

По време на неговия мандат икономическият растеж се възстанови от застоя през 90-те и 2000-те години, износът нарасна, а безработицата спадна до най-ниското си ниво от десетилетия.

В периода 2015-2017 г. Япония отбеляза осем последователни тримесечия на положителен растеж - най-дългата серия от близо 30 години.

Но в сравнение с опияняващите десетилетия на експанзия след Втората световна война и с резултатите на много други държави, японската икономика не успя да блесне значително.

По време на почти осемгодишния втори мандат на Абе като министър-председател (с изключение на 2020 г.) средният ръст на реалния БВП е едва 0,9%, според анализ на икономиста Кая Кейичи.

Амбициозната цел на Абе за увеличаване на номиналния БВП до 600 трилиона йени до 2020 г. така и не се реализира и остава непостигната до днес.

Нещо повече, инфлацията и ръстът на заплатите не оправдаха очакванията, което помрачи постигнатите икономически успехи.

Дефлацията обаче се оказа упорита, а стратегията му за растеж пострада през 2019 г. от повишаването на данъка върху продажбите и китайско-американската търговска война. Пандемията COVID-19 през следващата година предизвика най-дълбокия икономически спад в историята на Япония.

В началото на пандемията Абе отдели време, за да затвори границите на Япония и да въведе извънредно положение, призовавайки хората да си останат вкъщи, а магазините да затворят. Първоначално критиците определиха реакцията като тромава, а по-късно обвиниха Абе в липса на лидерство.

Когато той подаде оставка, позовавайки се на същото чревно заболяване, смъртността в Япония от COVID-19 беше далеч по-ниска от тази в много други развити страни.

ДИНАСТИЯ

Абе произхожда от богато политическо семейство, включващо баща външен министър и прадядо, който е бил премиер. Но когато става въпрос за много политики, дядо му, покойният министър-председател Нобусуке Киши, изглежда е имал най-голямо значение.

Киши е министър от военния кабинет, който след Втората световна война е хвърлен в затвора, но никога не е съден като военнопрестъпник. Той е министър-председател от 1957 г. до 1960 г., като подава оставка поради обществения фурор, предизвикан от предоговорения американско-японски пакт за сигурност.

Петгодишен по това време, Абе е известен с това, че е чул звука от сблъсъците между полицията и левичарските тълпи, протестиращи срещу пакта пред парламента, докато си е играл в скута на дядо си.

Киши безуспешно се опитва да ревизира конституцията на Япония, изготвена от САЩ през 1947 г., за да стане Япония равноправен партньор в областта на сигурността със САЩ и да възприеме по-настъпателна дипломация - въпроси, които са централни за собствения дневен ред на Абе.

Абе увеличи разходите за отбрана и се свърза с други азиатски държави, за да се противопостави на все по-настоятелния Китай. Той прокара закони, които позволяват на Япония да упражнява правото на "колективна самоотбрана" или да оказва военна помощ на нападнат съюзник.

Преразглеждането на пацифистката конституция остава основен приоритет за Абе - спорна цел, тъй като много японци смятат, че хартата е отговорна за следвоенния мир в страната.

Основната цел на Абе беше да се измъкне от това, което той нарича следвоенен режим - наследство от американската окупация, което според консерваторите е лишило Япония от национална гордост. Реформирането на образователната система с цел възстановяване на традиционните нрави беше друга негова цел.

Той също така зае по-малко извинителна позиция по отношение на действията на Япония през Втората световна война, като заяви, че бъдещите поколения не трябва да се извиняват за грешките от миналото.

ТВЪРДА ПОЗИЦИЯ

Избран за пръв път в парламента през 1993 г. след смъртта на баща си, Абе придоби национална известност, като зае твърда позиция спрямо непредсказуемата съседка Северна Корея в спора за японските граждани, отвлечени от Пхенян преди десетилетия.

Въпреки че Абе се стреми да подобри връзките си с Китай и Южна Корея, където горчивите спомени от времето на войната са дълбоки, през 2013 г. той разгневи двете съседки, като посети светилището Ясукуни в Токио, което Пекин и Сеул смятат за символ на японския милитаризъм в миналото.

През следващите години той се въздържа от лично посещение и вместо това изпраща ритуални дарове.

От другата страна на Тихия океан Абе установи близки връзки с президента на САЩ Доналд Тръмп, като играе голф и провежда чести телефонни разговори и срещи.

През 2018 г. той беше преизбран за председател на Либерално-демократическата партия (ЛДП) за трети пореден тригодишен мандат след промяна на партийния правилник и до настъпването на пандемията COVID-19 някои в ЛДП обмисляха друга промяна на правилника, която да му позволи четвърти мандат.

Няма съмнение, че абеномиката ще има своето отражение върху японската политика в следващите години. Одобряван или критикуван, Шиндзо Абе ще бъде запомнен със своя прагматизъм и дългогодишна визия за това как икономиката на Япония отново да заработи.