6 месеца от началото на войната в Украйна

Днес се навършват шест месеца от началото на войната в Украйна. Първоначалният "блицкриг" приключи, отстъпвайки място на по-бавна, позиционна война на изтощение в южната и източната част на Украйна. Всичко това бе белязано от нарастващите цени на енергията, стоките и храните, политически кризи и социално напрежение.

1. Първоначален ход на военните действия

След първите няколко седмици на объркване, дезорганизация, военни неуспехи и катастрофално лоша логистична организация в Северна Украйна, Русия успешно консолидира силите си за широкомащабни офанзиви на Изток, като подготви почвата за успешното превземане на Луганск и стратегически важният град Изюм, въпреки че и двете победи бяха пирови. Както Украйна, така и Русия претърпяха масови загуби и инкасираха логистични затруднения. В началото на атилерийната война излезе информация, че по време на източната офанзива руските въоръжени сили са изстрелвали по 50 000 до 60 000 снаряда на ден, което отваря много въпроси за тяхната прецизност и ефективност.

Победите в Луганск и около Изюм бяха широко разтръбени от руските медии, а украински правителствени служители понякога признаваха за големи жертви в Източна Украйна. За момент изглеждаше, че ходът във войната се е обърнал в полза на Русия - но тогава най-накрая започнаха да пристигат западни доставки на далекобойно оръжие.

Артилерията с голям обсег на действие, най-вече системата HIMARS, получена от САЩ, Украйна успешно пренасочи към руските командни пунктове, логистични центрове, складове за боеприпаси и стратегически важни мостове, особено в завзетия от руснаците Херсон. Тези удари бяха не само от стратегическо значение, но и спомогнаха за създаването на проблеми, дезорганизация и объркване в руската армия. Това от своя страна накара властите да увеличат усилията за набиране на войници в цялата федерация. По подобен начин група "Вагнер" разшири кампаниите за набиране на персонал в затворите и пълномощните в различните региони, където оперира.

2. Временен паритет на силите

На 9-и август Украйна постигна най-ценната си оперативна победа, като нанесе удар по военновъздушната база "Саки" в Крим, който е контролиран от Русия. Унищожени бяха най-малко осем самолета, а няколко други бяха изведени от строя; стационарното крило на Черноморския флот на Русия е унищожено. Руските туристи, които се преместиха в Крим след анексирането на полуострова през 2014-а г., изпаднаха в паника и в следващите дни набързо напуснаха Крим през Керченския мост.

Ударът по военновъздушната база в Крим беше не само стратегически удар, но и сериозен психологически и потенциална повратна точка във войната. Крим беше наречен от руските експерти "непотопяем самолетоносач", а след анексирането му над един милион руснаци се заселиха там. Ударът по Крим разпространи страх и объркване, защото най-добрите руски системи за противовъздушна отбрана, като С-400, се оказаха напълно неспособни да прихванат оръжието, използвано при атаката. На 16-и август Крим беше ударен отново, поразени бяха множество въздушни бази, което допълнително влоши възможностите на руския Черноморски флот. Москва вече е загубила най-ценния си флагман в Черно море и е принудена да се отърве от илюзията, че близките ѝ военни крепости никога няма да бъдат ударени. Лятната ваканция в Крим на практика приключи - войната продължава.

3. Битката на енергийните пазари

Въпреки че т.нар. "специална военна операция" буксува, Русия води в битката на енергийния фронт. Цената на газа и петрола значително се повиши. След като от ноември започнат да действат европейските санкции срещу износа на руски суров петрол, правителствата в региона ще бъдат изправени пред труден избор, тъй като енергийната криза започва да се отразява на потребителите и компаниите, а перспективата зимата да бъде тежка и европейските правителства да падат като круши е съвсен реална.

Цените на електроенергията за домакинствата и предприятията ще се повишат от октомври, тъй като рязкото увеличение на приходите от петрол позволява на Путин да жертва тези от газ и да свие доставките за Европа. Цените в Обединеното кралство вероятно ще скочат със 75 %, докато в Германия някои общински комунални дружества вече предупредиха, че цените ще се увеличат с над 100 %. Русия успешно въоръжи енергийните доставки, а западните правителства ще бъдат подложени на все по-голям натиск да изразходват милиарди или за субсидиране на сметките на домакинствата, или, както вече се случва във Франция, като поемат контрола върху енергийните компании.

Първият показател, който показва как Путин е обърнал посоката на петролния поток, е руското производство на суров петрол. През миналия месец добивът в страната се върна до почти предвоенните нива, като достигна средно 10,8 млн. барела на ден, което е само малко по-малко от 11-те милиона, изпомпвани през месец януари, непосредствено преди нахлуването в Украйна. По оценки на индустрията добивът на петрол през този месец е малко по-висок.

След първоначалното объркване на пазара, Русия намери нови клиенти за около милион барела дневно, които европейските нефтопреработвателни предприятия спряха да купуват. По-голямата част от този суров петрол се озовава в Азия - най-вече в Индия, но също така и в Турция и други страни от Близкия изток. Част от него все още се появява в Европа, където купувачите продължават да купуват руски суров петрол преди планираното въвеждане на официални санкции в началото на ноември. Всички, които залагаха, че руското производство на петрол ще продължи да намалява - сбъркаха.

Вторият показател е цената на руския петрол. Първоначално Москва беше принудена да продава своите ароматни сортове суров петрол с огромни отстъпки спрямо други сортове, за да привлече купувачи. През последните седмици обаче Кремъл си възвърна ценовата мощ, възползвайки се от свития пазар.

4. Санкциите в енергетиката не дават резултат

Москва открива нови търговци на суровини, често работещи от Близкия изток и Азия и вероятно финансирани с руски пари, които желаят да купуват нейния суров петрол и да го доставят на местните пазари. При положение, че цената на суровия петрол тип Брент се колебае близо до 100 долара за барел и, че Русия може да предлага по-малки отстъпки, в Кремъл постъпват много пари. Поне засега санкциите в областта на енергетиката не дават резултат.

Последният показател за руския успех е по-скоро политически, отколкото свързан с пазара. Още презмесец март и април западните политици бяха оптимистично настроени, че картелът ОПЕК, воден от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, ще се откаже от съюза си с Русия.

Случи се точно обратното.

Въпреки пътуването на президента на САЩ Джо Байдън до Рияд, Путин запази влиянието си в рамките на алианса ОПЕК+. Скоро след като Байдън отпътува от Саудитска Арабия, руският вицепремиер Александър Новак, който е основната фигура, управляваща отношенията с картела, отлетя за кралството. Няколко дни по-късно ОПЕК+ обяви незначително увеличение на добива на петрол, с което запази натиска върху световните енергийни пазари.

Победата на петролния пазар означава, че Путин може да си позволи да се откаже от приходите си, като ограничи продажбите на природен газ в Европа, оказвайки натиск върху Берлин, Париж и Лондон, които се готвят за огромни увеличения на цените на дребно на енергията и потенциален недостиг, който може да доведе до нормиране на потреблението тази зима. Москва печели толкова много пари от продажбата на петрол, че може да си позволи да ограничи и доставките на суров петрол за източноевропейските страни, както направи по-рано тази седмица.

5. Ще остане ли подкрепата за Украйна само морална?

Комбинацията от студено време, нарастващо търсене на електроенергия и рязко покачване на цените по-късно тази година рискува да подкопае подкрепата на Запада за Украйна. Европейските политици, които се стремят да спечелят международно признание, като демонстрират подкрепата си за Киев, може да не са толкова склонни да поемат вътрешната сметка за предотвратяване на енергийната бедност сред собствените си избиратели.

В публичното пространство европейските правителства все още са твърдо решени да се откажат от руската енергия. В частен план те трябва да признават трудностите, които позицията заплашва да нанесе на техните икономики. Путин печели енергийната битка на този етап; престои да разберем дали това може да доведе до обрат в позицията на западните лидери по отношение на подкрепата за Украйна.